Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масово изтича срокът на амортизация на панелките! Ето какво трябва да направят собствениците им
  • Новини

Масово изтича срокът на амортизация на панелките! Ето какво трябва да направят собствениците им

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
vdfsavsdfbdgfbghngfhng.png

Какво ще стане с панелните блокове, когато изтече експлоатационния им срок? Какво трябва да направят собствениците, тъй като моментът приближава.

Първите панелки са построени през 50-те години, а последните около 1990-та година.
По болшинството от сградите не е правено нищо от както са направени

И за много от блоковете вече говорим за сериозна възраст. Това трябва да е актуална тема за обществото и властите.

Според специалисти, когато са строени панелките, по наредба срока им на амортизация е бил 70 години. Срещат се твърдения за 50 и за 100 години.
Според действащата наредба №3 от 2004-та година, този срок е 50 години

Той важи не само за панелите, но и за другите видове строителство.
Количеството на българите с жилища, изградени върху държавна или общинска земя, е около 2 млн.

Ако нещо се случи с тези сгради, те не притежават земята. Дори да имат пари и да решат да построят сграда отново, в момента нямат това право.

Разбира се, краят на експлоатационния срок не значи, че тези сгради ще се срутят. Но трябва да се вземат мерки, за да се предотврати това.
Има специалисти, които смятат, че панелките всъщност са по-безопасни и дълготрайни от другите сгради

А една от най-ефективните мерки да се удължи живота им е правилното саниране. То включва привеждане на топлоизолацията, електрическата система, ВиК, вентилацията и другите системи в съответствие с актуалните стандарти.
Друго нещо е, че дори в сградите с изтекъл срок на амортизация, хората плащат данъци като за нова сграда

Трябва да се обърне внимание на асансьорите, инсталациите им. Масово при сегашното саниране се работи само външно, без никакво вътрешно обследване. Това е посредствено и не води до необходимия ефект, казва архитект Борислав Борисов.

Като минимум трябва да се обследват и поправят при нужда заварките между панелите.
Експертите са категорични, че при проблем, в момента трябва да се оправяте сами

Програмата за саниране не върши каквото трябва. Можете да се съберете във входа, да съберете пари и да си направите качествен ремонт. Това е най-адекватния и работещ начин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Калин Стоянов с извънредна новина за главния секретар на МВР, изненадата е огромна
Next: ПОЧИНА ИВАЙЛО ВЕЛИЧКОВ – МЪРИ

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.