Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мафиот взриви Капките като Лили Иванова
  • Новини

Мафиот взриви Капките като Лили Иванова

Иван Димитров Пешев април 10, 2023
viasivasnvnasdkasdasdi.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Екранният мафиот Денис Топал от сериала „Братя“ шашна всички в „Капките“ с превъплъщението си като Лили Иванова. Актьорът Владимир Михайлов се превъплъти в ролята на естрадната прима и обра овации на зрители и публика.

Освен че беше издокаран досущ като Вечната Амбър, Михайлов показа завиден глас и изпя един от най-големите хитовете на най-голямата родна изпълнителка – баладата “За тебе бях”.

„Като гледа човек – няма съмнение, че се имитира Лили Иванова! Жестове, фрази, ръце, мимика, чувство! Перфектен! Като изключим, че пее мъж“, гласи един от хилядите положителни коментари за изпълнението на Владо.

Кадър Нова: Фънки се изцепи грозно в Капките за Лили Иванова, Владо направи невъзможното

Изключително трудна задача в „Като две капки вода“ получи Владо Михайлов, който направи историческо превъплащение в образа на Фреди Меркюри преди две седмици.

Цялото изпълнение вижте във видеото най-долу под статията!

„В тиха истерия съм. И гласът ми не е в топ форма“, посочи той преди началото.

„От тука само надолу като стигне до върха е така. Не виждам ентусиазъм в тебе. Тука много хора са корабокруширали с Лили Иванова в тези скали. Твоят кораб трябва да е със силна обшивка“, „окуражи“ го Геро в началото.

“За тебе бях” бе песента, която временният лидер Владо трябваше да изпълни.

Още с появата му на сцената последва пълното изумление на зрителите.

Не просто тоновете на гласа на примата, а движенията на ръцете и краката му впечатлиха колко много доближават до неподражаемата Лили Иванова.

Владо призна, че обувките са му малко големи и затова се клатушка доста странно и честити празника на Лили Иванова.

Геро отбеляза, че се надява Лили да е видяла това.

Започнаха коментарите на журито:

„Изключително впечатляващо. Аз дори движенията на онази жена, плашещите ръце. Нямам думи. Това е най-доброто, свързано с онази жена Иванова“, заяви Фънки, което не направи добро впечатление и Геро го прекъсна, за да не стане още по-неприятно.

Не е тайна, че между Фънки и Лили Иванова има дългогодишна неприязън, тръгнала от концерт.

Той е на хиляди медикаменти, заяви Рачков напълно сериозно.

Веселин Маринов

„Аз като част от българската поп музика не искам да ме подминавате, когато има български изпълнители. Ако са западни може да ме подминавате“, каза Маринов.

Тук последваха закачки с Рачков и Маринов му каза откровено, че прекалява.

Рачков отиде на сцената и почна да си клати краката.

Геро ги усмири като застана между тях и заяви „Стреляйте в мен“.

„Никой не се засмя. Всеки бе под въздействието ти. Никой не може да имитира Лили Иванова, а ти го направи възможно“, опита да продължи Маринов.

Коментарите в мрежата не спират:

Браво за мъж е велико изпълниние.Браво много труд,старание а таланта той си го има.

Владе,накара България да те обича ! И най-трудно е да задържиш любовта на хората ,а ти с всеки образ трупаш повече и повече от нея !

Браво на Владо,перфектен имитатор и то мъж на Л.Иванова ! Достоен победител !

Който го може, го може. Дори и да не е неговото, дава всичко от себе си, с уважението, което Лили заслужава и се справя страхотно!

Много му е трудна задачата, но личи колко работа е свършил. Заслужава аплодисменти за това достойно изпълнение! И на крака го е докарал.

Умопомрачителен. Това е талант, който няма граници! Респект,Владо!

Браво, Владо! Дори и с болен глас – чудесно изпълнение! И песента добре подбрана и изпълнението на висота!

Ами, не е неговото…Погледът на Веско Маринов казва всичко! 😄 И Лили Иванова не ходи на такива ниски обувки..

Уникален…Толкова е добър във всяко превъплъщение и с толкова настроение прави всеки образ, че забравям какво гледам. Браво на Владимир Михайлов!!!

Владо за пореден лайф доказа, че е номер 1!!! За него няма невъзможна имитация! Уникален талант! Великолепен актьор!

Страхотно изпълнение! Талант, професионализъм, отговорност и желание- постигнати страхотни резултати! Браво Влади!

Владо, талантливо момче! Доставяш удоволствие , можеш да изпееш всичко ! Трябва да спечелиш Капките !

По хубава Лили Иванова не съм виждала ‘браво!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка става подозрителна, когато вторият баща, който е завел сина й на риболов, не отговаря на над 40 обаждания
Next: Червиви от пари! Три зодии удрят звездния джакпот в Страстната седмица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.