Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Машина за пари: Вижте колко печели Виктория Капитонова на месец
  • Новини

Машина за пари: Вижте колко печели Виктория Капитонова на месец

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
vsatastwqrqwr.jpg

Виктория Капитонова осребри отлично славата си от риалити предаванията. Хитрата рускиня е истинска машина за пари и на месец печели колосални суми от онлайн курсове и реклами, разбра Ко4.

Красавицата се насочи към правенето на маратони за пари, за последователи в инстаграм и за продажби в социалните мрежи – всеки от курсовете струва от 300 лева до няколко хиляди.

Звездата на Виктория изгря в „Мастършеф“, а след това затвърди популярността си с „Ергенът“, където спечели шоуто. Тази година пък я гледахме в „Хелс Китчън“, където също беше победител от звездния отбор.

„Не съм взела и една стотинка за участието ми в шоуто. Всички участнички и самият Ерген Виктор Стоянов не са получили и лев за приключението, снимано близо два месеца в Турция“, призна красивата рускиня след шоуто.

Виктория се възползва от момента на популярността си и започна да рекламира какво ли не. Още преди близо година Капитонова се похвали, че отдавна вади по 5-цифрени суми, но не уточни дали са 10 000 или 50 000 лева, както и в каква валута говори, пише „Уикенд“.

Тези дни мацката пусна нов курс, който е с три вида тарифи – от 299, от 345 и 3499 лева. Последният се води ВИП, а оправната рускиня се е договорила с банка, която отпуска кредит за курса, пише „Уикенд“. Само за ден Виктория попълни бройката си от желаещи за най-високата тарифа.

10 ВИП клиента ще се обучават при Капитонова, което прави печалба от почти 35 бона за ден само от едната категория. Почти всички момичета са записали курса на кредит, който после ще трябва да връщат в продължение на година и половина.

„Дано девойките не затънат в заеми. Виктория уж им обещава сигурни пари, но не всеки е роден да продава и да е инфлуенсър, а и вниманието трябва да се задържи, а не само еднократно да се появи интерес към даден профил“, коментират запознати пред изданието.

Така от 10 човека лапва по 35 бона, останалите групи са с повече хора и от тях също е прибрала около 20 хиляди лева. Отделно амбициозната рускиня рекламира какви ли не продукти, с което приходът ѝ нараства на почти 100 бона лева на месец.

Източник: С кафето

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На тази снимка лежа сама, вече без съпруг и нероден син: Жена с апел към пияните водачи
Next: Мика Зайкова: Поклон! Почина Иван Нейков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.