Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мая е стюардеса и получи бакшиш, с който може да си купи апартамент
  • Новини

Мая е стюардеса и получи бакшиш, с който може да си купи апартамент

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
sfsffaqweqwewq.png

Мая Бучанин вече е известна в социалните мрежи, защото споделя преживяванията си от луксозния кораб, на който работи като стюардеса.

Тя е „главната стюардеса“ и заедно с останалите стюардеси отговаря за това гостите й да се насладят на „сребърните сервизи“, а в замяна гостите често оставят бакшиш, който се споделя поравно.

Този път обаче един от гостите останал особено доволен от обслужването и оставил бакшиш, който накарал мнозина да не повярват.

На кораба, на който работела Мая, имало 71-годишен гост, заедно със своята половинка, която по нейна оценка била на около 60 години. „Тя беше прекрасна и мила жена и аз наистина исках тя да се чувства страхотно, защото виждах, че това наистина означава много за него. Когато правех нещо за нея, той ми „щракваше“ отстрани „така Мая, това е“, много се зарадва човекът“, започна разказа Мая във видеото си в „Тикток“.

А именно, два дни преди заминаването си, той уреди сметката с капитана и остави на стюардесите невероятен бакшиш – 56 000 евро, което беше много повече от 10%.

„Никой никога не ми е оставял 56 000 евро. Между другото, ние винаги разделяме бакшишите поравно между нас 9, така че всеки получи 6200 евро. Винаги ни оставят, но никога такава сума, най-много да бяха около 4500. Сестра му, помня тогава, ни остави по 200 евро, така че бакшишът беше 6400 за всеки от нас.”

Когато трите се прибирали, те имали възможност да му благодарят. „Човекът беше наистина щастлив. Стюардесите ни казаха толкова прекрасни думи, особено на мен. Остави ми и визитка и каза, че съм умна и проницателна, наистина ме похвали, така че не трябва да се хваля сега със себе си.”

Тя все още пази визитката му и му казала, че ще използва този бакшиш, за да си купи кола – което в крайна сметка направила (въпреки че по-късно тя била открадната).

Винаги ще помня този човек, пожелавам му да живее 100 години”, казва Мая.

Превод: БЛИЦ

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страхотна вест за България, обяви проф. Георги Рачев, водещият на БТВ не издържа
Next: Разкриха причината за смъртта на Ангел Христов от Братя Галеви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.