Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен
  • Новини

МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен

Обрат на 180 градуса относно ареста на бизнесмена на Йордановден

МВР е наказано да заплати 500 лв. разходи по делото

Пълен поврат по случая в съда по отношение на задържането на предприемача за скачането му за кръста в река Дунав. Никола Стоянов е спечелил дело на първа инстанция, в което се открива, че Министерство на вътрешните работи нямат претекстове за задържането му.

Припомняме, че на 6 януари 2022 година предприемачът от Русе беше задържан след скандал на ритуала за Богоявление, тъй като не е бил позволен да скачи в река Дунав.

Пред русенски областен съд се открило, че Министерство на вътрешните работи нямат никакви претекстове за задържането му, открити в заповедта за задържане. Органите на реда твърдeли, че предприемача не бил в лист с утвърдени, само че е скочил в река Дунав. Впоследствие обаче му сформират акт и го задържат за 24 часа по тази причина, че не си бил показал персоналната карта. Съдът не приел тези условия и отменил заповедта, която била нестимулирана и дефинира задържането от Министерство на вътрешните работи като непозволено.

От видеоклиповете се открива по какъв способ предприемачът повтарял единствено едно и също изречение: „Пуснете ме! “

Г-н Стоянов декларира, че не е осъществил никакво нарушаване, което да води до неговото задържане от чиновниците на Министерство на вътрешните работи. Бизнесменът бил изумен и засегнат, че служителите на реда го съборили на земята със мощ и му поставили белезници, тъй като не се е съпротивлявал и нищо не налагало тези дейности.

„Нали искаш персонална карта, по какъв способ да ти я дам като не ми пускаш ръцете? Много си малоумен. „, споделя Стоянов на един от служителите на реда, тъй като към този момент бил с белезници и нямало по какъв способ да покаже документа си за идентичност.

Никола Стоянов установил, че служителят на реда е малоумен и декларирал пред съда, че си стои зад изречените от него думи. Г-н Стоянов добавя още, че не е желал да обиди служителя на реда, а да го квалифицира като подобен.

Бизнесменът се чудил, какви са тия служители на реда, щом са на работа, а не знаят по какъв способ работят законите и наредбите.

Никола Стоянов открива като абсурд системата, че органите на Министерство на вътрешните работи излагат и унижават жителите, единствено тъй като процесуално могат да го вършат, само че след това не носели лична отговорност.

Бизнесменът се надява служителите на реда да бъдат отстранени от Министерство на вътрешните работи и поради това, че бил ритан и удрян от тях.

Министерство на вътрешните работи е наказано в Решение 62/26.01.22г. РРС да заплати 500 лева разходи по делото за първа инстанция. Счита, че няма да бъде обжалвано решението защото са наясно, че заповедта е издадена и е незаконосъобразна и единствено ще имат още разходи.

Continue Reading

Previous: Пиян тираджия блъсна Toyota в Бургас и избяга – КРИМИНАЛНО
Next: Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, продължава

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.