Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР министърът с нови разкрития за убийствата на Къро и Алексей Петров, каза мъртъв ли е Пепи Еврото
  • Новини

МВР министърът с нови разкрития за убийствата на Къро и Алексей Петров, каза мъртъв ли е Пепи Еврото

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
gdfahsdherert.png

Колегите от министерството се шегуват, че този човек в рамките на няколко дни даде повече интервюта отколкото за двете години, в които е бил главен секретар. Това каза пред Нова телевизия министърът на вътрешните работи Калин Стоянов по повод освобождаването на главния секретар на МВР Петър Тодоров.

По отношение на твърдението, че оставката на Тодоров е поискана под натиск от Кирил Петков, той заяви: „Кирил Петков е един от многото народни представители, които в рамките на 3 месеца са идвали при мен. Категорично не е искал нищо от мен за кадрови назначения. Това решение е взето изцяло и единствено от мен“.

Според Стоянов, Тодоров тактично спестява някои факти: „Още в първите дни, в които аз заеха поста министър на МВР, аз проведох два разговора с него. И в двата разговора му заявих, че няма да разчитам на него няма как да работя с него“.

„С усмивка на лице ми заяви, ако преценя да пробвам процедурата през президента. Затова пробвахме тази процедура“, обясни министърът.

Той заяви, че за две години е имал възможност да опознае добре Тодоров. „Той имаше възможността да бъде мой пряк ръководител. Аз в детайли опознах този човек, неговите качества, начините, по които взима решения. В много от случаите се взимаха неточни, неадекватни и ненавремернни решения“, подчерта министърът.

Той каза, че за първи път чува за твърденията за сексуални посегателства над служителки в МВР от страна на директори във ведомството. Ако има такива, ще бъдат образувани дисциплинарни производства и той увери, че лично ще ги проследи.

„Разбирам и усещам нападките на г-н Демерджиев, изключително агресивно отношение към МВР и в част от към мен“, посочи той.

Стоянов даде пример за неадекватно поведение от страна на ръководството на МВР по случая с убития в София психолог: „Няма как, многократно подадени сигнали от неговата майка са останали неглижирани и се стига до убийството.

Също при случая с убиеца на Митко от Цалапица „ако тогава се взети адекватни и точни решения, ние нямаше сега да издирваме този човек, някъде в Европа“.

Министърът обясни, че заради случая дисциплинарно е уволнен началникът на районното управление в Стамболийски. Има множество дисциплинарни производства, вероятно ще има уволнения.

Той потвърди, че има насоки, че убиецът се намира в Германия. „Има заповед за арест на този човек“, каза Стоянов.

Министърът коментира твърденията за участие на Алексей Петров в създаването на управляващата конфигурация: „Не разбирам от строителство, архитектура, не разбирам от сглобки. Не вярвам да има такава ситуация“.

Във връзка с убийството на Петров той посочи: „Той е бил изключително спокоен. Охраната, която е използвал, е била непрофесионална – охрана, която е само като осигуряване на битови нужди, не физическа охрана“.

За момента няма заподозрян извършител и поръчител на покушението.

„Това са изключително добре подготвени престъпления, предполагаме, че жертвата е била обект на наблюдение изключително дълго време“, каза Стоянов.

По отношение на завръщането на Васил Божков той обясни: „Когато получихме оперативна информация, че той ще се завръща – на 23-и, я проверихме и тя се потвърди. Установихме, че Васил Божков е заявил своето прибиране като е ангажирал ВИП-а на летището в София“.

„След като лицето пристига и въз основа на европейската заповед го задържаме, уведомяваме прокурор и го предаваме на прокуратурата. На 28 получаваме документ по имейл, в който за първи път се вижда думата „екстрадиция“.

Тук не са спазени условията за екстрадиция на едно лице. БИ следвало преди това да има продължителна комуникация между службите на България и ОАЕ и ние да организираме наши служители, които да отидат на тяхна територия, да гои посрещнат, да го съпроводят в самолета и да го предадат на прокуратурата в България“, уточни той.

„Тук точно е разминаването дали е решил сам или е предстояло да има екстрадиция, която да бъде по начина, по който следва да се извърши“, допълни той.

По думите му, няма информация Божков да е застрашен, както и за комуникация между бизнесмена и Евгений Пригожин.

Стоянов каза още, че не се потвърждава информацията, че Петьо Петров-Еврото е починал: „Категорично заявявам, че не се потвърждава този човек да почнал на територията на ОАЕ“.

Министърът потвърди също, че детето му вече е с майка си Любена Павлова. То е било обявено за издирване, след разговори с майката е установено, че то е върнато. Тя има своя версия за това къде е било то.

Стоянов обясни какво се случва по разследването на убийството нас Красимир Каменов-Къро. „По-интересното е, че разследващите заявяват желание и ние правим организация те да дойдат на територията на България да направим обмен на информация, която имаме събрана. Всичко, което имаме ние, ще им го дадем“, каза той.

„Не виждаме връзка между прибирането на Васил Божков, убийството на Алексей Петров и четворното убийство на Къро в ЮАР“, категоричен беше вътрешният министър.

По отношение на местните избори подготовката на местните избори, ще бъде създаден щаб, който ще ръководи получаването и обработката на всички информации, които постъпват във връзка с изборите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки човек с кредитна или дебитна карта трябва да прочете тази новина
Next: Има ли някой, който да не помни мелодията, с която милиони младежи влизаха през септември в казармата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.