Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР обръща с хастара Перник след побоя над Румен Андонов
  • Новини

МВР обръща с хастара Перник след побоя над Румен Андонов

Иван Димитров Пешев юни 15, 2022
ruemenadnadoavv.png

МВР провежда масирана акция в Перник.

Във връзка с постъпили сигнали за груби нарушения на обществения ред и наличие на данни за извършени престъпления стартира специализирана полицейска операция на територията на Перник.

Преди ден в Перник пребиха бивш футболист на „Миньор”. Румен Андонов е със счупена челюст и е настанен в „Пирогов”.Съпругата му твърди, че е нападнат от 18-годишно момче. По думите ѝ младежът е нападал и други хора в града.

Това е причина в града да стартира специализирана полицейска акция. Кметът на Перник Станислав Владимиров призова органите на реда да вземат спешни мерки за безопасността на града и да убедят хората, че са защитени.

Целта на стартиралата полицейската операция е установяване, задържане и профилактика на лица от активния криминален контингент, набиране на информация за подготвяни или извършени престъпления от общ характер или нарушения на обществения ред на територията на граад, както и гарантиране на сигурността на жителите, съобщават от МВР, предаде Дарик.

По повод случая от 11 юни на причинена средна телесна повреда, полицията уточнява, че на заподозрения 18-годишен младеж са образувани три досъдебни производства за различни провинения.

Задържан за побоя, разпитан и след това освободен е 18-годишният Васил Михайлов. Пред БТВ той отрече всички обвинения.

„Уж съм го ударил няколко пъти. Той е можел да избяга от агресора след първия удар. Аз съм с патерица, а и няма да взема да се напрягам заради някакъв си дъртак. Може някъде да не си е върнал парите и някой да го е пребил. Аз не мога да кажа, може да се е спънал“, каза Михайлов.

„Има монтажи, а и записите в съда не се приемат за доказателство“, посочи младежът.

Въпреки повече от 23 обвинения срещу нещо няма нито една присъда. Хората си обясняват това, че баща му е прокурорът Бисер Михайлов.

На 12 май е образувано досъдебно производство за това, че на 9 април той е нанесъл побой на 24-годишен перничанин. В хода на първоначалните процесуално-следствени действия е получена информация за още три побоя с негово участие – през месец ноември 2021 г. в заведение в района на дискотека в центъра на Перник, а през март 2022 г. – в близост до зала „Кракра“ в областния град.

На 29 май е започнато друго досъдебно производство, след като, според данни до момента в пернишки ресторант, след възникнал побой, младежът е причинил средна телесна повреда на 51-годишен перничанин.

На помощ на пострадалия се притекъл негов приятел, който е произвел изстрел с въздушен пистолет, ранявайки 18-годишния в крака. При действията на място било установено, че младежът е държал нож в ръката си.

Последният случай е от 11 юни, когато е получено съобщение от столично лечебно заведение за приет при тях 61-годишен перничанин с двустранно счупена челюст. Започнато е досъдебно производство, в хода на което е установено, че нападението е станало около 14.00 часа същия ден пред заведение в центъра на областния град, като на жертвата са нанесени удари в областта на лицето. Като съпричастен е установен 18-годишнят младеж.

Той е задържан на 12 юни, като по медицински причини, е освободен. В хода на разследването са разпитани петима души, приобщени са и записи от охранителни камери.

По информация от Районната прокуратура в Перник, трите досъдебни производства са изпратени на ВКП за последяващо произнасяне, относно разпределянето на наблюдаващ прокурор.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Държавата решава: 840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи
Next: Хванаха Кирил Петков в лъжа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.