Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Медведев размаха пръст към ЕС: Мерете си приказките, господа!
  • Новини

Медведев размаха пръст към ЕС: Мерете си приказките, господа!

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
nmedmemvmemve.jpg

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев отправи ново строго предупреждение за санкциите срещу страната му, наложени заради войната в Украйна, съобщава АП.

Думите му бяха в отговор на коментар на френския финансов министър Бруно льо Мер, че Европейският съюз ще разгърне тотална икономическа и финансова война срещу Русия.

„Днес някакъв френски министър каза, че те са обявили икономическа война на Русия“, написа в Туитър Медведев, който беше президент през 2008-2012 г., когато Владимир Путин трябваше заеме премиерския пост заради ограничения на мандата.

„Мерете си приказките, господа! И не забравяйте, че в човешката история икономическите войни доста често са се превръщали в реални“, предупреди Медведев.

„Има добри новини. Санкциите могат да бъдат отлична причина за окончателен преглед на всички отношения с онези държави, които са ги наложили. Включително прекъсване на диалога за стратегическа стабилност“, написа той на страницата си в руската социална мрежа.

Санкциите на Запада няма да променят политиката ни, казва още бившият президент на Русия и допълни, че страната може да национализира собствеността на лица от САЩ и ЕС.

Военната операция на Русия ще бъде извършена изцяло, а „тези прекрасни санкции няма да променят нищо“, коментира Медведев. По думите му дори „невежите хора в Държавния департамент на САЩ разбират това“, пише „Епицентър“.

Политикът не изключи възможността за прекъсване на диалога за стратегическата стабилност и отхвърляне на международни споразумения, свързани с този процес.

„Може по принцип да се откажем от всичко, включително Договора START-3, сключен от мен с Барака Обама и удължен от Путин с настоящия глава на Съединените щати.

Според Медведев ще има консолидиране на властта, управленските елити и гражданите заради санкциите и предупреди Запада: „Само изчакайте“.

Европейският съюз добави към списъка на санкциите Владимир Путин, Сергей Лавров, Дмитрий Медведев, Михаил Мишустин, Владимир Колоколцев и Сергей Иванов.

Както каза по-рано ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел, ограниченията на ЕС ще бъдат същите като за други лица, които са в списъците – те се отнасят до замразяване на активи. Въведени са и широки икономически ограничения, които засягат основно банковия сектор, олигарсите и държавни служители.

След началото на войната в Украйна ЕС забрани операциите, свързани с управлението на резервите и активите на Руската централна банка. Бяха предприети мерки и срещу няколко големи финансови институции, включително Сбербанк и ВТБ.

От своя страна Германия спря процеса на сертифициране на газопровода „Северен поток 2“.

Европейският съюз затвори въздушното си пространство за всички руски самолети и забрани на своите компании да доставят самолети или части, използвани в тях, на Русия.

Москва обаче обяви, че предварително е подготвила план за действие в случай на нова вълна от санкции. Властите увериха, че ще окажат необходимата подкрепа на предприятията, засегнати от ограниченията, за да осигурят гладкото функциониране на икономиката.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Генщабът на Украйна обяви колосални щети, нанесени на руската армия
Next: Извънредно! Тежък тотален удар срещу Русия разтресе света

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.