Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Медицинска сестра: Бог е искал да спася живота на изхвърленото бебе, затова ме изпрати в точното време, на точното място
  • Новини

Медицинска сестра: Бог е искал да спася живота на изхвърленото бебе, затова ме изпрати в точното време, на точното място

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2023
medmedmediasidasod.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Казвам се Надежда и повече от 30 години работя като медицинска сестра. Много обичам професията си и винаги съм работила с желание и загриженост към моите пациенти. Също така, майка съм и на трима сина и баба на две внучета.

Историята, която искам да разкажа вероятно ще се стори невероятна на мнозина.

И така, ето какво се случи – преди няколко години съдбата ми изпрати малка дъщеря. Всичко започна с това, че една вечер съпругът ми се почувства зле и вдигна силна температура.

Аз, разбира се, се притесних. Още повече, че по някаква случайност вкъщи нямаше никакви лекарства, затова се наложи да изляза от дома, за да потърся отворена аптека.

По принцип съм свикнала винаги да купувам от едно и също място, но понеже вече беше станало много късно, набързо се запътих към най-близката до нас денонощната аптека. През деня беше навалял сняг и вечерта се оказа доста мразовита.

За да стигна по-бързо, аз се сетих да съкратя пътя си и затова набързо минах през някакъв разграден двор, който по-скоро приличаше на бунище.

На това зловещо място имаше разхвърляни някакви варели. Изведнъж чух детски плач. Огледах се, но наоколо нямаше жива душа. Плачът продължаваше и внезапно осъзнах, че идва от някой варел.

Започнах да ровя в сметището като луда и в един казан, най-отгоре, върху самия боклук, открих малко вързопче.

Внимателно го развих и видях, че е новородено.

Ръчичките на бебето бяха посинели от студа. Увих го в собственото си яке и хукнах към близката болница. В спешното лекарите му оказаха първа помощ и успяха да спасят живота на момиченцето. Горкото дете е стояло близо половин час на студа, във варела и беше получило хипотермия.

Дълго време полицията разследва случая, но не успяха да открият биологичните родители на момиченцето.

За мен тези хора са убийци! На коя майка й даде сърцето да си изхвърли детето в боклука? Няколко месеца по-късно успях да осиновя момиченцето. Дълбоко вярвам, че ангел – пазител ме изпрати онази нощ на бунището. Бог е искал да спася живота й, затова ме изпрати в точното време, на точното място.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невероятен разказ: Човекът, който попадна в 2749 г. и се върна да разкаже
Next: Природен лек, 100 пъти по-мощен от чесъна: Сваля кръвната захар, лекува язва и редуцира теглото

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.