Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Менюто, което блокира деменцията – ето какво трябва да ядете за закуска, обяд и вечеря
  • Новини

Менюто, което блокира деменцията – ето какво трябва да ядете за закуска, обяд и вечеря

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
dfbgbdgfhgfhjkhgkhjkjh.png

Учени от Харвардския университет решиха да разберат кои храни могат да помогнат за „укрепването“ на мозъка, като по този начин предпазват органа от когнитивен спад и деменция.

За това, експертите са анализиранидесетки научни трудове на колеги, както и специална литература, която се фокусира върху състава на продуктите и тяхното въздействие върху нервната система, съобщава изданието The Health Site.

 

След анализ изследователите съставиха списък. Според него най-полезните продукти за мозъка са: къпини и червено грозде; кафе; мазни риби; жълти, оранжеви, червени, лилави и зелени зеленчуци и плодове; чесън;

 

бобови растения; зехтин; бадеми, лешници и орехи; канела, джинджифил, шафран, куркума; кръстоцветни зеленчуци (зеле); листни зеленчуци; пълнозърнести продукти;

 

Невролог: Този витамин намалява риска от деменция с 40% Най-вредните храни за мозъка включват – захар, колбаси, бързо хранене, чипс и други солени закуски, сода, алкохол, както и червено месо в големи количества (препоръчително е да го ядете не повече от 2-3 пъти седмично). Учените обаче решиха да не спират на обичайния списък.

 

Отчитайки всички здравословни храни, както и нуждите на организма от протеини, мазнини и въглехидрати, те създадоха меню за силна памет и здраве на мозъка. Идеалното меню против деменция За закуска учените препоръчват да се яде омлет с червени чушки, спанак и домати. Можете да добавите подправки – куркума или шафран.

 

Що се отнася до напитките, най-добре е да дадете предпочитание на черно кафе без добавки – то ще ви ободри и ще помогне на мозъка ви да работи по-добре. След няколко часа можете да хапнете с натурално гръцко кисело мляко, като добавите шепа горски плодове или ядки.

 

За обяд е най-добре да ядете мазна риба: тя засища идеално, не вреди на фигурата ви и е отличен източник на здравословни витамини и минерали. Гарнитурата може да включва варива или зеленчуци – по ваша преценка. Не забравяйте за пълнозърнестите храни, например, парче хляб за засищане.

 

Експертите препоръчват да опитате и здравословна и вкусна салата Валдорф. За да я приготвите ще ви трябват: кисели ябълки; грозде; орехи; листни зеленчуци; целина; Нарежете ябълките на ивици, накълцайте зеленчуците и целината, добавете гроздето и ядките.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите не помнят такова чудо в Ергенът, страшна работа
Next: НОИ с чудесни вести за пенсионерите в сутринта на 22-ри февруари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.