Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мераклиите за дом край морето посърнаха след тази новина
  • Новини

Мераклиите за дом край морето посърнаха след тази новина

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
gfhfdgqweqwe.png

Край морето има апартаменти, които струват повече от софийските жилища. Но има и изключително изгодни оферти, които започват от 373 евро за кв. метър, пише “Труд”.

Най-скъпо на квадратен метър излизат луксозните и напълно обзаведени апартаменти, както и тези, които са в непосредствена близост до морските вълни. Купувачите имат голям избор от предложения на пазара и могат да намерят жилище според финансовите си възможности.

Едно от най-скъпите предложения на един от сайтовете за имоти е за апартамент от 64 кв. м. в Созопол с цена 202 хил. евро. Цената на квадрат излиза 3156 лв., което е висока цена дори за жилище в центъра на София. Имотът е толкова скъп, защото е напълно обзаведен и се намира в мини луксозен комплекс на самия плаж на къмпинг Смокиня.

Има оферта и за продажба на луксозно обзаведен апартамент във Варна, местност Евксиноград с цена 2368 евро на кв. метър. Тъй като апартаментът е многостаен и има площ от 266 кв. м. цената му е 630 хил. евро.

В населените места край морето има и много по-евтини апартаменти, но цените са доста по-високо отколкото през миналата година. Има предложения с цени около и под 500 евро за кв. м., но те по-скоро са изключение, а не нещо често срещано на пазара. Една от най-изгодните оферти е за напълно обзаведен апартамент в к. к. Елените със цена 373 евро на кв. метър. Жилището е с площ 255 кв. м, което определя и цената му от 95 хил. евро.

В Несебър продават апартамент на цена 500 евро на кв. метър директно от строителя. Той е напълно готов – боядисани стени, подови настилки и готова баня. Новият собственик трябва дамо да го обзаведе и може да се нанесе веднага. С площ от 200 кв. м апартаментът излиза 100 хил. евро. В Слънчев бряг може да бъде намерен напълно обзаведен апартамент на цена 705 евро на кв. м. С площ от 146 кв. м цената му излиза 103 хил. евро.

Но повечето купувачи търсят по-малки жилища, затова техните цени на квадрат са по-високи. Повечето купувачи на ваканционни имоти край морето са българи, които ще прекарват в тях няколко седмици в годината. Затова търсят жилища с по-малка площ, които струват по-малко, а и са по-лесни за поддръжка. Повечето оферти на пазара са на собственици, които продават напълно обзаведени и готови за ползване имоти.

Не чакайте, ако ви трябва жилище
Домът е най-добрата инвестиция

Не решавайте според емоциите

Ако ви трябва дом, сега е моментът за покупка

През следващите десетина години цените на имотите със сигурност ще са нараснали. Затова, ако мислим дългосрочно, покупката на жилище е най-добрата инвестиция, коментира финансов консултант.

Ако на човек му трябва имот, например иска да се изнесе от родителите си, или семейството се е увеличило с още едно дете и вече е необходим по-голям апартамент, не трябва да се чака, категорични са консултантите. Дългосрочно във времето цените на имотите ще нарастват и сделката не бива да се отлага. Лихвите по кредитите продължават да са изключително ниски, а лихвите по депозитите са близо до нулата.

Ако човек иска да купи имот с цел инвестиция, трябва много добре да си направи сметката и да реши дали иска да печели от отдаване на имота под наем или от повишаване на цената му. Каквато и доходност да получи от отдаване на имота под наем, тя ще бъде по-висока от нулевите лихви по банковите депозити. Но при покупка с цел инвестиция при сключването на сделка емоциите не трябва да са водещи, съветват експертите.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна вест за приятеля на жестокия убиец Вълчинов
Next: Спасители алармират: Нещо страшно става в морето, появява се изневиделица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.