Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милена от Ергенът с разкритие за участничките: Истина е!
  • Новини

Милена от Ергенът с разкритие за участничките: Истина е!

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
vfdbfgbfdnghnhgmhj.png

Парфюмеристката Милена Соколова стана поредната кандидатка за сърцето на Алек Младенов, която напусна третия сезон на „Ергенът“. По време на престоя си тя събираше само положителни коментари както вътре в къщата, така и сред зрителите на риалитито заради своята скромност, искреност, интелигентност и това,което разказа, че е преживяла преди години.

„Аз повярвах на всяка една дума на Алек. Той направо докосна сърцето ми. И на раздялата, когато се разделихме, всъщност разбрах колко отговорно е постъпил към мен, и колко достойно е неговото решение. Все пак всички сме хора и не всеки харесва другия. Най-нормалното нещо е двама човека да не се харесат, или пък да се харесат. И аз абсолютно го разбирам и уважавам решението му всъщност, че беше искрен“, каза тя в предаването „Преди обед“ по БТВ.

„След излизането ми аз си отдъхнах, почувствах се освободена, нямаше за какво да съжалявам. Останах с много приятни впечатления. Разбира се, думите на Алек винаги ще си ги спомням, срещите с другите момичета също. Изобщо много прекрасни моменти, които изпълниха душата ми“, обясни Милена.

Тук водещата се обърна към нея с думите: „Ти си много специална. Как момиче като теб оцеля толкова време в тази среда?“

„Не знам доколко съм специална. На мен тази среда наистина не ми е най-типичната, но всъщност разбрах там, че красотата е в разнообразието. Срещнах най-различни момичета, с които трудно бих се срещнала във всекидневния си живот. И от всяка една от тях научих по нещо. Човек може да научи нещо ново, нещо ценно от всеки друг човек“, отговори парфюмеристката.

След това тя разкри каква подкрепа е получила от майка си и сестра си и бе върната назад към спомените й с нейния баща, който си отива от този свят преди две години и половина.

„Майка ми беше по-скептично настроена. Те и двете знаят, че аз се притеснявам. Но общо взето ме подкрепиха. Защото разбраха, че това е една моя истинска мечта – да срещна любовта. Отдавна го търся това нещо. И чувайки тази покана за една приказка, която може да завърши с щастлив край беше едно добро предизвикателство за мен. Загубата на баща ми беше най-трудният момент в живота ми. Той беше много толерантен човек и съм сигурна, че щеше да ме подкрепи и може би щеше да се радва за моето представяне там. Никога нямаше да ме упрекне за нищо. Напротив – с него много винаги сме се разбирали. Говорили сме на една честота, имали сме сходни преживявания. Духовното общуване между нас беше огромно, имахме силна връзка. Той е много търпелив човек, толерантен, разбиращ. Никога не би ми казал да не го правя. Той щеше да ми каже: „Ако така го чувстваш, направи го“, сподели Милена.

„Най-големият ми страх винаги е бил да говоря, да се покажа пред камера. Това е било почти невъзможно. Сега не бих казала, че съм свикнала, но да – това беше най-голямото предизвикателство. Реших, че в името на любовта ще се предизвикам и дори ще надскоча тези страхове. Все пак имам някакъв шанс. 1 към 26 тогава ми се видя голям шанс“, добави тя.

Запитана дали е имало много фалш сред участничките, Соколова отговори: „Да, за съжаление имаше фалш, усещах как момичетата харесват прожекторите може би повече и от Алек. Трудно намерих истински хора, открити, наистина търсещи любовта, каквато е целта на нашето влизане там. Беше ми много интересно. По-скоро беше трудно на етапи, защото беше много интензивна програмата, която имахме. Но аз съм много любопитен човек, любознателен, и всеки ден ми беше интересен с новите предизвикателства, игри. Този трепет да не знаеш какво ще се случи – дали ще останеш след един ден или ще си тръгнеш, така оценяваш всеки един момент, в който си там, в който вдишваш въздуха на тази прекрасна и невероятна гледка. Можеш да се насладиш на природата, да вземеш всичко най-красиво“, сподели участничката в „Ергенът“ 3, цитирана от Петел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Актьорът Юлиан Вергов приет по спешност в болница
Next: Доживяхме! От БДЖ пускат двуетажни влакове – ето по кои маршрути пътуват:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Нещо страшно е в Истанбул! Много хора са отнесени с коли и автобуси
  • Жената до Меди – нежна красавица, ето коя е тя:
  • Емилия след тежката катастрофа: Камелия и Цветин са моите ангели!
  • Мартин Елвиса избухна срещу „Игри на волята” и обвини продукцията, че толерира един от участниците – Боян. Бившият ерген публикува видео в социалните мрежи, в което не скри възмущението си от правилата на една от битките и поведението на водещите.
  • Баба Ванга „предсказала“ за 2027 г.: финансова криза, нов руски лидер и хора със свръхспособности 👇 👇 👇
  • Големите вериги искат спешна среща с Румен Радев – плашат с празни рафтове по магазините!
  • Иво Сиромахов попиля “Ергенът” с ироничен пост във фейсбук, в който многократно уверява, че изобщо не гледа предаването, докато в същото време коментира подробно участничките и случващото се в него.
  • След сватбата с 650 гости Тони Стораро призна с горчилка: „Допуснахме голяма грешка с Емрах“
  • РазбрA се кой е мистериознuят зет на Марта ВAчкова, баща на първото й внучE:…
  • Преди 13 минути излезе новината за Меди, той е..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.