Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милионерски син предлага на момиче, което работи като хигиенистка да му стане жена за един час
  • Новини

Милионерски син предлага на момиче, което работи като хигиенистка да му стане жена за един час

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
dsgsdkysdksidosdgksd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Животът на една жена претърпява неочакван обрат, след като тя приема предложението на богатия си работодател да се снима като негова съпруга за час!

Кейси Хънтър никога не би си представила трудните времена, които й предстояха, когато за първи път пристигна в Ню Йорк с майка си Анди. Разбира се, животът на Кейси не е бил лесен, преди да избяга от насилника си баща, но едва година след преместването си в Ню Йорк тя губи майка си при злополука и спестяванията си при обир.

За щастие в сметката на майка й останаха малко пари, което й позволи да оцелее известно време, преди да се наложи да напусне колежа и да започне да търси работа. Но въпреки многобройните опити, тя намери само една като чистачка, чрез приятел, в дома на богат мъж, на което тя неохотно се съгласи, след като никой не се съгласи да я наеме.

Не подозираше, че решението й ще промени живота й завинаги…

„Съжалявам, не ви познах. Вие ли сте този, който чисти този апартамент?“ – попита непознат Кейси с приятелска усмивка, докато отключваше вратата на апартамента, който трябваше да чисти всеки ден. Той беше красив, чаровен мъж, който говореше по телефона, докато тя не го прекъсна.

Тя беше стояла отвън известно време, преди да отключи вратата. Първоначално тя повярвала, че някой е нахлул в апартамента, но случайно чула предпазливостта на мъжа и бързо разбрала, че това е собственикът на апартамента, бизнесменът милионер Майкъл Хил.

„Добро утро, г-н Хил. Казвам се Кейси Хънтър. Да, наеха ме преди три месеца да почиствам този апартамент всеки ден“, отвърна тя, отвръщайки на усмивката му.

„Добре. Моля, игнорирайте ме и си вършете работата както обикновено. Съжалявам за бъркотията“, извини се той, оглеждайки се, смутен от това как чантите му бяха разпръснати наоколо.

Лицето на Кейси се изчерви. „Няма нужда да се притеснявате, г-н Хил. В края на краищата, това е моя работа. Ще почистя цялата стая безупречно за нула време. Съжалявам, че прекъснах разговора ви.“

„О, не, всичко е наред“, каза той и се обърна от нея, тръгна към перваза на прозореца, за да продължи да говори по телефона.

Кейси отиде до една от стаите, преоблече се в работните си дрехи, бързо почисти всички стаи в апартамента с пет спални и в крайна сметка приключи работата си два часа по-късно. Тя се преоблече обратно в обичайните си дрехи и излезе от къщата за деня, както правеше всеки ден.

Така продължиха нещата 6 месеца. Всеки ден тя идваше в 9 сутринта, за да почисти къщата и си тръгваше в 11 сутринта.

Един ден тя се канеше да излезе от къщата след смяната си, когато чу звънеца на вратата. Тя бързо опакова нещата си и се втурна към вратата, за да я отвори – само за да намери мъж, някъде около 60-те, да стои на прага.

— Татко? — извика Майкъл, малко зашеметен от присъствието му. — Нямах представа, че ще дойдеш днес!

Кейси беше чула за г-н Хил от своя ръководител Саманта, пазач на имението Хил, но никога не го беше срещала, защото той често излизаше по работа.

„Значи, момчето ми, ти порасна толкова много, че дори не ме информира, че си избрал да останеш тук, а не у дома? Ако Саманта не ме беше информирала, нямаше да разбера!“ — отбеляза той леко обидено.

— Е, татко… Щях да ти кажа, но…

„Но какво? И коя е тя?“ Г-н Хил хвърли презрителен поглед към Кейси.

„Това е Кейси… тя – тя е жена ми, татко!“

Кейси не можеше да повярва на ушите си, когато Майкъл излъга толкова небрежно баща си. Защо мами баща си? И защо, за бога, ще ме нарича съпруга?

„Жена ти?“ Г-н Хил огледа Кейси от глава до пети и тя разбра, че не му е приятно, че някоя като нея е съпруга на сина му.

„Значи най-накрая си избрал някоя като нея за своя съпруга? Какво ти става, момче? Искаш ли да прекараш живота си с…“ Той се канеше да завърши изречението си, когато Кейси го прекъсна.

„Съжалявам, г-н Хил, но аз не съм…“ Тя се канеше да каже с гордост, че не е съпруга на сина му, а достойна работничка на всеки ден, когато Майкъл я прекъсна.

„О, Кейси, ти ли ще говориш на вратата? Няма ли да поканиш татко вътре?“

„Но аз-“

„Моля те, скъпа“, добави той, усмихвайки се, а Стейси не можа да не се зачуди какво става.

„Татко, влез, моля те. Имаш ли нещо против да се присъединиш към мен в кухнята, Кейси? Сигурен съм, че татко ще хареса твоя специален чай!“ — отбеляза той, махвайки й да го придружи до кухнята.

Веднъж там, Кейси строго попита Майкъл: „Какво се случи току-що, г-н Хил? Аз не съм вашата съпруга! Как можахте да кажете такова нещо?“

— Моля те, Кейси — помоли се Майкъл. „Имам нужда да се преструваш на жена ми за един час! Ще ти дам каквото искаш. Какво ще кажеш за три пъти повече от твоята заплата? Моля те?“

„Но защо? Съжалявам, г-н Хил, но ме наеха като чистачка и това, което ме молите да направя, противоречи на съвестта ми. Няма да държа някого в неведение по този начин. “

„Разбирам, че не е правилно, добре, но искам да го направиш за баща ми, не за мен“, каза Майкъл. „Работата е там…“ започна той да й обяснява причината и докато свърши, Кейси не можа да откаже молбата му.

— Добре, г-н Хил, ако е така, нямам нищо против — въздъхна тя.

Двамата отидоха до хола, като обсъдиха няколко неща, така че бащата на Майкъл да не се съмнява в тях. Г-н Хил беше подготвил дълъг списък от изпитателни въпроси, които щяха да разкрият нечестността на Майкъл, ако Кейси не беше толкова проницателен.

„Как можеш да се ожениш, без да поканиш баща си на сватбата, Майкъл? Дори Саманта не ми каза нищо. И защо няма никакви снимки на вас двамата в тази къща?“ — попита той, повдигна чело и огледа хола.

За щастие, Кейси беше подтикнал Майкъл да се обади на Саманта и да обясни плана им, така че г-н Хил да не разбере лъжата им, а що се отнася до другите въпроси, Кейси имаше готов отговор за по-възрастния мъж.

„Е, г-н Хил“, каза тя, „всичко се случи набързо и нямахме време дори да помислим дали да поканим някого. Честно казано, това беше просто малко събитие в църквата със Саманта и няколко други. Аз съм от Ню Йорк, но решихме да се преместим в Мексико, където Майкъл управлява бизнеса си. Ние обаче бихме искали да се преместим тук някой ден.“

„А защо не носите сватбените си халки? Ако майката на Майкъл беше жива днес, щеше да се ужаси да види снаха си без бижута! Ние сме най-големите износители на диаманти. Помислете поне за нашия престиж! “

„Съжалявам, татко“, бързо отвърна Майкъл. „Имахме ги, но Кейси изгуби нейните на път за вкъщи вчера, а моите отидоха при бижутера, защото исках да направят подобен дизайн за тези на Кейси…“

По някакъв начин, избягвайки въпросите на г-н Хил, Кейси и Майкъл успяха да се представят за съпруг и съпруга не само за час, но и за шест месеца – тоест, докато г-н Хил умря.

Истината е, че г-н Хил е бил диагностициран с неизлечима болест и лекарите са казали на Майкъл, че му остават само четири месеца живот – шест, ако има късмет. Ето защо Майкъл се беше върнал у дома, за да държи баща си под око, след като Саманта му разкри всичко. Той чакаше баща си да се върне от командировката си, за да се срещне с него, но г-н Хил се появи в дома му преди това.

Благодарение на Кейси, поне през последните шест месеца от живота си, г-н Хил се радваше, че последното му желание, да види Майкъл установен със съпруга, е изпълнено. Разбира се, това беше лъжа, но до края на тези шест месеца Майкъл и Кейси се влюбиха.

Тя не беше като другите момичета, които преследваха Майкъл за парите му. Всъщност тя бе доказала, че е млада дама със силна воля, която отказваше да направи компромис с морала си, дори когато беше изкушена от парите.

И когато видя състрадателната страна на Майкъл и колко много го е грижа за хората около него, тя нямаше как да не се влюби в него. И така, след като г-н Хил почина, те решиха да изпълнят последното му желание в действителност и се ожениха, обещавайки да бъдат заедно до края на живота си.

Какво можем да научим от тази история?

Никога не знаеш как животът ще се обърне. Кейси се омъжи за милионер и животът й се промени към по-добро.
Някои лъжи са добри лъжи. В ситуацията на Майкъл баща му живееше щастлив живот в продължение на шест месеца, доволен, че последната му молба беше изпълнена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Син завежда майка си в старчески дом с обещание да се върне на следващия ден и изчезва за 6 години
Next: Поклон: 23-годишният Жорж Ангелов почина внезапно в дома си

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.