Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милионерски син предлага на момиче, което работи като хигиенистка да му стане жена за един час
  • Новини

Милионерски син предлага на момиче, което работи като хигиенистка да му стане жена за един час

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
dsgsdkysdksidosdgksd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Животът на една жена претърпява неочакван обрат, след като тя приема предложението на богатия си работодател да се снима като негова съпруга за час!

Кейси Хънтър никога не би си представила трудните времена, които й предстояха, когато за първи път пристигна в Ню Йорк с майка си Анди. Разбира се, животът на Кейси не е бил лесен, преди да избяга от насилника си баща, но едва година след преместването си в Ню Йорк тя губи майка си при злополука и спестяванията си при обир.

За щастие в сметката на майка й останаха малко пари, което й позволи да оцелее известно време, преди да се наложи да напусне колежа и да започне да търси работа. Но въпреки многобройните опити, тя намери само една като чистачка, чрез приятел, в дома на богат мъж, на което тя неохотно се съгласи, след като никой не се съгласи да я наеме.

Не подозираше, че решението й ще промени живота й завинаги…

„Съжалявам, не ви познах. Вие ли сте този, който чисти този апартамент?“ – попита непознат Кейси с приятелска усмивка, докато отключваше вратата на апартамента, който трябваше да чисти всеки ден. Той беше красив, чаровен мъж, който говореше по телефона, докато тя не го прекъсна.

Тя беше стояла отвън известно време, преди да отключи вратата. Първоначално тя повярвала, че някой е нахлул в апартамента, но случайно чула предпазливостта на мъжа и бързо разбрала, че това е собственикът на апартамента, бизнесменът милионер Майкъл Хил.

„Добро утро, г-н Хил. Казвам се Кейси Хънтър. Да, наеха ме преди три месеца да почиствам този апартамент всеки ден“, отвърна тя, отвръщайки на усмивката му.

„Добре. Моля, игнорирайте ме и си вършете работата както обикновено. Съжалявам за бъркотията“, извини се той, оглеждайки се, смутен от това как чантите му бяха разпръснати наоколо.

Лицето на Кейси се изчерви. „Няма нужда да се притеснявате, г-н Хил. В края на краищата, това е моя работа. Ще почистя цялата стая безупречно за нула време. Съжалявам, че прекъснах разговора ви.“

„О, не, всичко е наред“, каза той и се обърна от нея, тръгна към перваза на прозореца, за да продължи да говори по телефона.

Кейси отиде до една от стаите, преоблече се в работните си дрехи, бързо почисти всички стаи в апартамента с пет спални и в крайна сметка приключи работата си два часа по-късно. Тя се преоблече обратно в обичайните си дрехи и излезе от къщата за деня, както правеше всеки ден.

Така продължиха нещата 6 месеца. Всеки ден тя идваше в 9 сутринта, за да почисти къщата и си тръгваше в 11 сутринта.

Един ден тя се канеше да излезе от къщата след смяната си, когато чу звънеца на вратата. Тя бързо опакова нещата си и се втурна към вратата, за да я отвори – само за да намери мъж, някъде около 60-те, да стои на прага.

— Татко? — извика Майкъл, малко зашеметен от присъствието му. — Нямах представа, че ще дойдеш днес!

Кейси беше чула за г-н Хил от своя ръководител Саманта, пазач на имението Хил, но никога не го беше срещала, защото той често излизаше по работа.

„Значи, момчето ми, ти порасна толкова много, че дори не ме информира, че си избрал да останеш тук, а не у дома? Ако Саманта не ме беше информирала, нямаше да разбера!“ — отбеляза той леко обидено.

— Е, татко… Щях да ти кажа, но…

„Но какво? И коя е тя?“ Г-н Хил хвърли презрителен поглед към Кейси.

„Това е Кейси… тя – тя е жена ми, татко!“

Кейси не можеше да повярва на ушите си, когато Майкъл излъга толкова небрежно баща си. Защо мами баща си? И защо, за бога, ще ме нарича съпруга?

„Жена ти?“ Г-н Хил огледа Кейси от глава до пети и тя разбра, че не му е приятно, че някоя като нея е съпруга на сина му.

„Значи най-накрая си избрал някоя като нея за своя съпруга? Какво ти става, момче? Искаш ли да прекараш живота си с…“ Той се канеше да завърши изречението си, когато Кейси го прекъсна.

„Съжалявам, г-н Хил, но аз не съм…“ Тя се канеше да каже с гордост, че не е съпруга на сина му, а достойна работничка на всеки ден, когато Майкъл я прекъсна.

„О, Кейси, ти ли ще говориш на вратата? Няма ли да поканиш татко вътре?“

„Но аз-“

„Моля те, скъпа“, добави той, усмихвайки се, а Стейси не можа да не се зачуди какво става.

„Татко, влез, моля те. Имаш ли нещо против да се присъединиш към мен в кухнята, Кейси? Сигурен съм, че татко ще хареса твоя специален чай!“ — отбеляза той, махвайки й да го придружи до кухнята.

Веднъж там, Кейси строго попита Майкъл: „Какво се случи току-що, г-н Хил? Аз не съм вашата съпруга! Как можахте да кажете такова нещо?“

— Моля те, Кейси — помоли се Майкъл. „Имам нужда да се преструваш на жена ми за един час! Ще ти дам каквото искаш. Какво ще кажеш за три пъти повече от твоята заплата? Моля те?“

„Но защо? Съжалявам, г-н Хил, но ме наеха като чистачка и това, което ме молите да направя, противоречи на съвестта ми. Няма да държа някого в неведение по този начин. “

„Разбирам, че не е правилно, добре, но искам да го направиш за баща ми, не за мен“, каза Майкъл. „Работата е там…“ започна той да й обяснява причината и докато свърши, Кейси не можа да откаже молбата му.

— Добре, г-н Хил, ако е така, нямам нищо против — въздъхна тя.

Двамата отидоха до хола, като обсъдиха няколко неща, така че бащата на Майкъл да не се съмнява в тях. Г-н Хил беше подготвил дълъг списък от изпитателни въпроси, които щяха да разкрият нечестността на Майкъл, ако Кейси не беше толкова проницателен.

„Как можеш да се ожениш, без да поканиш баща си на сватбата, Майкъл? Дори Саманта не ми каза нищо. И защо няма никакви снимки на вас двамата в тази къща?“ — попита той, повдигна чело и огледа хола.

За щастие, Кейси беше подтикнал Майкъл да се обади на Саманта и да обясни плана им, така че г-н Хил да не разбере лъжата им, а що се отнася до другите въпроси, Кейси имаше готов отговор за по-възрастния мъж.

„Е, г-н Хил“, каза тя, „всичко се случи набързо и нямахме време дори да помислим дали да поканим някого. Честно казано, това беше просто малко събитие в църквата със Саманта и няколко други. Аз съм от Ню Йорк, но решихме да се преместим в Мексико, където Майкъл управлява бизнеса си. Ние обаче бихме искали да се преместим тук някой ден.“

„А защо не носите сватбените си халки? Ако майката на Майкъл беше жива днес, щеше да се ужаси да види снаха си без бижута! Ние сме най-големите износители на диаманти. Помислете поне за нашия престиж! “

„Съжалявам, татко“, бързо отвърна Майкъл. „Имахме ги, но Кейси изгуби нейните на път за вкъщи вчера, а моите отидоха при бижутера, защото исках да направят подобен дизайн за тези на Кейси…“

По някакъв начин, избягвайки въпросите на г-н Хил, Кейси и Майкъл успяха да се представят за съпруг и съпруга не само за час, но и за шест месеца – тоест, докато г-н Хил умря.

Истината е, че г-н Хил е бил диагностициран с неизлечима болест и лекарите са казали на Майкъл, че му остават само четири месеца живот – шест, ако има късмет. Ето защо Майкъл се беше върнал у дома, за да държи баща си под око, след като Саманта му разкри всичко. Той чакаше баща си да се върне от командировката си, за да се срещне с него, но г-н Хил се появи в дома му преди това.

Благодарение на Кейси, поне през последните шест месеца от живота си, г-н Хил се радваше, че последното му желание, да види Майкъл установен със съпруга, е изпълнено. Разбира се, това беше лъжа, но до края на тези шест месеца Майкъл и Кейси се влюбиха.

Тя не беше като другите момичета, които преследваха Майкъл за парите му. Всъщност тя бе доказала, че е млада дама със силна воля, която отказваше да направи компромис с морала си, дори когато беше изкушена от парите.

И когато видя състрадателната страна на Майкъл и колко много го е грижа за хората около него, тя нямаше как да не се влюби в него. И така, след като г-н Хил почина, те решиха да изпълнят последното му желание в действителност и се ожениха, обещавайки да бъдат заедно до края на живота си.

Какво можем да научим от тази история?

Никога не знаеш как животът ще се обърне. Кейси се омъжи за милионер и животът й се промени към по-добро.
Някои лъжи са добри лъжи. В ситуацията на Майкъл баща му живееше щастлив живот в продължение на шест месеца, доволен, че последната му молба беше изпълнена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Син завежда майка си в старчески дом с обещание да се върне на следващия ден и изчезва за 6 години
Next: Поклон: 23-годишният Жорж Ангелов почина внезапно в дома си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.