Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милиони българи го гледаха на малкия екран. Внезапно почина любим актьор
  • Новини

Милиони българи го гледаха на малкия екран. Внезапно почина любим актьор

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
misdlasdkasodaksd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Още една ярка звезда на Холивуд угасна. Отиде си любимец на две поколения.

Американският актьор Том Сайзмор, известен с ролите си във филмите „Спасяването на редник Райън“ и „Жега“, почина на 61-годишна възраст, съобщи мениджърът му, цитиран от Би Би Си.

Сайзмор се прочу през 90-те години на миналия век, като често играеше поддържащи роли на яки мъжаги – обикновено военни, полицаи или престъпници. Участвал е в известни филми като „Родени убийци“, „Пърл Харбър“ и „Блек Хоук“, предаде БГНЕС.

Актьорът имаше проблеми с наркотиците и получи присъда за домашно насилие. Сайзмор беше в кома след като на 18 февруари получи мозъчна аневризма.

Роден в работнически квартал на Детройт, Сайзмор пробива в Холивуд с малка роля във филма на Оливър Стоун „Роден на четвърти юли“ през 1989 г. Стоун отново го ангажира в противоречивия „Родени убийци“ за ролята на жестокия детектив Джак Сканети. По-късно играе с Робърт де Ниро в „Жега“.

Със славата и парите се появява и навикът за употреба на наркотици – в автобиографията си той пише за пристрастяването си към хероин и метамфетамини.

Той разказва как Де Ниро го е тласнал към един от престоите му в рехабилитационен център през 1995 г., като е казал на Сайзмор, че ще направи така, че „да го арестуват за притежание на хероин“, ако не отиде в лечебен център. Сайзмор избрал рехабилитацията.

Докато снимат „Спасяването на редник Райън“, режисьорът Стивън Спилбърг заплашва да уволни актьора при първите признаци на употреба на наркотици и да заснеме филма отново без него. Но Сайзмор се борил и останал чист.По-късно продължава да страда от „личните си демони“.

„Бях човек, тръгнал от нищото, който се е издигнал до върха“, пише Сайзмор в автобиографията си от 2013 г.

„Имах къща за няколко милиона долара, Порше, ресторант, който притежавах заедно с Робърт де Ниро. А сега нямам абсолютно нищо“, казва Сайзмор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно е! Митко на 4 години има спешно нужда от вашата помощ
Next: Топ изцепка: Ще помним винаги това което направи Юксел Кадриев в bTV

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.