Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министърът на спорта хвърли оставка, но току-що Тошко Йорданов закопа Кирил Петков: Иска да има собствен Гешев
  • Новини

Министърът на спорта хвърли оставка, но току-що Тошко Йорданов закопа Кирил Петков: Иска да има собствен Гешев

Иван Димитров Пешев юни 11, 2022
toshosaiordanovvv.jpeg

Зам.-председателят на партия „Има такъв народ“ (ИТН) Тошко Йорданов обвини на брифинг депутатите от „Продължаваме промяната“ (ПП) в лъжа. Поводът стана декларацията на депутатите на Кирил Петков.

На коалиционен съвет Йорданов обяснил опасенията си, че новата Антикорупционна комисия (КПКОНПИ) може да стане като предишната. Петков казал, че не вярва на ДАНС и службите, защото шефовете им били на президента. На мен ми трябва паралелна прокуратура, заявил премиерът, по думите на Тошко Йорданов.

ИТН се противопоставили, а не са искали в КПКОНПИ техен човек, както ги обвини самият Кирил Петков в деня, в който Слави Трифонов обяви, че изтегля министрите си.

Кирил Петков и ПП искат собствен Гешев, категоричен бе Йорданов.

От ИТН критикуваха и юридическия капацитет на Лена Бориславова. Корупцията е епидемия, каза Ива Митева. Със закона на ПП нямало как да се пребори корупцията, тъй като почти преписали сега действащия закон за КПКОНПИ.

Този закон е пример как не се прави законодателство, смята Митева. Новото е въвеждането на фигурата на разследващ инспектор, а един председател щял да прави каквото си иска. Искаме решенията да се вземат с единодушие, подчерта народният представител. По мнението й управляващите дори не знаели какво искат.

Досега се приемали противоконституционни решения. Стояхме и мълчахме, брахме срама с тях, ядоса се Ива Митева.

От ИТН призоваха „смелия министър-председател“ да поиска графологична експертиза за бележката, която показа Станислав Балабанов. От партията на Слави Трифонов го определиха като Татяна Дончева в панталони с аналогия към скандала от предишния парламент, когато от ИТН твърдяха, че депутатката се е опитала „да купи“ техни гласове в пленарна зала.

Поне с 3-4 депутати от ИТН е разговарял премиерът Петков за подкрепа за властта. От ИТН изтъкнаха, че премиерът явно имал пари за депутати.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Току-що ръкавиците паднаха и войната със Слави стана тотална: Правителството отвърна на удара, Рашков е на ход
Next: Почина известната водеща, която беше приета по спешност в болница след ТВ предаване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.