Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министър Събев подлуди България с милионите, къщите и моторите си
  • Новини

Министър Събев подлуди България с милионите, къщите и моторите си

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
minnsubbbevvv.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Преди дни бяха публикувани имуществените декларации на публичните личности в регистъра на КПКОНПИ.

Министърът на транспорта Николай Събев е най-богатия според него. Той все още е мажоритарен собственик на куриерската фирма “Еконт”. В имуществената му декларация са описани 24 имота, купени за над 20 млн. лв.

Транспортният министър е декларирал две къщи с двор в Испания. Едната е с цена на придобиване 5 476 324 лв. и площта ѝ заедно с двора е от 9954 кв. м. Другият имот на Пиринейския полуостров е с площ от 2847 квадрата и е придобита за 3 129 328 лева. Събев притежава и два гаража в кралството към къщите си.

Той е обявил и редица недвижимости в България. Собственик е на 5 апартамента в местността “Буджака” до Созопол, придобити през 2020 г. и 2021 г. Разполага и с голям апартамент в родния Русе. Министърът е декларирал и автопарк от 20 коли и мотори.

Общо автопаркът му е за близо 1 млн. лв. Николай Събев притежава и влогове за 15 млн. лв.

Тази информация предизвика разнородни мнения. Много от хората се изказаха положително, че министър Събев декларира имуществото си и си плаща данъците.

Този човек заслужава само уважение! Постигнал е много с акъла си и с уменията си! И си е декларирал каквото си има! А не като останалите дето се изкарват по-бедни от половината българи! Имам щастието лично да съм разговарял с него. Удивително учтив и земен човек, имайки предвид отговорностите и постиженията, които има!

Евала на човека, че има пари от чист бизнес и си ги харчи за собствения си кеф, защото животът е един. Няма нищо по – логично точно този човек, който от 30 години се занимава с бизнес и е създал една от най – големите куриерски фирми, чиито услуги всички ползваме ежедневно, е милионер. Даже съм учуден, че има само 15 милиона влог.

Много се радвам, че в България има милионери, които си декларират доходите и си плащат данъците.
Защото всички знаем за бедните ни политици – гледаш им декларациите и ги жалиш…Ми те по десет години за единия къшей хляб работили!

 

Важното е,че министър Събев си ги е декларирал.Честно,съвестно,съзнателно и доблестно.👏

Разбира се мненията не са еднозначни, винаги има хора, които виждат нещата под друг ъгъл:

Ако мислите че като е богат нема да краде и че ще е компетентен, май не прайте разликата, нема значение некой богат ли е беден ли е за да има желание и действие да ви осигури нормален живот. Много се кланяте на богатите, ей! Ще си гледа закони свързани с облекчение само на неговите неща, за да му върви бизнесчето, покрай това и други бизнесмени да се облажат. Това може всеки да го върши да мисли и за бизнеса и за хората в страната, ама определяте богат ли е беден ли е. Аре като е богат да намали на еконтЪ цените за километри, де!!!!

Но за какво са му? Нима работниците му са с прилични заплати? Или може да кара по 6 мотора едновременно?

Прав сте в изказването си, но според мен е важно да се отбележи, че има толкова пари и за сметка на работещите хора в компанията му. Постоянно публикуват обяви за работа, и то за смешни пари 800-900, а за изискванията да не говорим. Затова ще има пари, защото дава мизерни заплати.

И защо им е на тия богаташи власт, с честен труд не се става богат,а –гърбат!!!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Сляпа бременна майка отиде на преглед при гинеколога, а това, което той направи за нея ще ви разплаче
Next: Изнесе се на рождения ден на дъщеря ни, а аз вече с гордост се наричам самотен баща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.