Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Миро го закъса със здравето! Не е за вярване какво го сполетя
  • Новини

Миро го закъса със здравето! Не е за вярване какво го сполетя

Иван Димитров Пешев януари 28, 2024
slfgsldflvdfvf.png

Новините за Мирослав Костадинов, по-известен като Миро от дует „Каризма“, не са никак добри. Вероятно сте забелязали, че напоследък той не сваля слънчевите си очила, дори когато гостува в тв предавания.

Мнозина побързаха да го упрекнат, че по този начин се прави на интересен, но истината е, че певецът има доста сериозен проблем със зрението, налагащ носенето на очила с тъмни стъкла.

Наскоро той изплакал пред приятели, че сериозно го е закъсал в здравословен план и споделил, че страда от базедова болест – автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, възникващо в резултат на ненормално усилената й дейност. Характеризира се със сърцебиене, уголемяване на жлезата, изпъкналост на очите, световъртеж и др. Сякаш това не му е достатъчно, а силните сценични прожектори му докарали до главата и глаукома, пише „Уикенд“.

В един момент, макар и за кратко не виждал нищо. Макар сега да е по-добре като цяло зрението му се влошава прогресивно.

За да подобри състоянието си, Миро отказал алкохола и наркотиците още преди няколко години, но категорично отказва приема на медикаменти, изписани му от специалистите. Вярвал, че помощта на Бог ще го излекува.

Миро не пропуска повод да се обясни в любов на съпругата си Ели Златанов. Мълвата носи, че именно тя е човекът, който поддържа висок стандарт на живот и от години налива средства в кариерата му, макар двамата да се виждат основно по празници, а през останалото време прекарват разделени в различни държави. Към днешна дата двойката строят голяма къща в елитен столичен квартал. Злите езици носят, че певецът използва съпругата си като параван, докато се отдава на случайни авантюри с различни мъже и жени.

В последно време певецът се старае да води здравословен начин на живот, консумирайки само домашно приготвени ястия и по този начин контролира измъчващата го базедова болест.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев шокира с признание, Лора Крумова остана със зяпнала уста
Next: Жена се прибра в дома си в София и остана като гръмната, този ужас не е за всеки

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.