Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозна смърт покоси сина на шефа на Лада-България, бременната му съпруга го намерила в дома им
  • Новини

Мистериозна смърт покоси сина на шефа на Лада-България, бременната му съпруга го намерила в дома им

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
grsegfhfghfgh.png

Млад мъж, син на покоен руски дипломат и официален вносител на автомобилите “Lada” за България – Алексей Стадницкий, почина в своя дом в квартал “Бояна” във вторник сутринта при неясни обстоятелства, съобщава “Уикенд”. Близките му подозират, че той е употребил опасна комбинация от наркотици – фентанил, примесен тайно и без неговото знание в розов кокаин, известен като “туси”.

През изминалата година, дрогата “туси” (2С) стана изключително популярна дрога сред богаташите в София, въпреки високата цена от 300 лева за грам. Тази смес от кокаин, кетамин и кофеин обаче често се допълва с фентанил в някои нарколаборатории, тъй като този наркотик е значително по-евтин от останалите. Проблемът с фентанилът е, че може да предизвика смърт в рамките само на няколко минути, като блокира центъра на дишането в мозъка.

Смята се, че именно приемът на фентанил е вероятната причина за мистериозната смърт на Виктор Стадницкий, известен с прякора си Витя Руснака. Тялото на младежа беше открито безжизнено, но все още с пулс от близки в неговия дом във вторник сутринта. Спешният екип на “Бърза помощ” е пристигнал бързо, но опитът да го реанимират е бил неуспешен и той починал в дома си.

Според непотвърдена официално информация Виктор е бил открит в безпомощно състояние от приятелката си, която е бременна в 5-ия месец. Младата жена е изпаднала в шоково състояние след трагедията и с нея работят психолози. Макар все още да няма официална констатация от „Съдебна медицина“, че Витя Руснака е издъхнал след прием на фентанил, опечалените му близки са убедени, че той си е отишъл от дрогата убиец.

Фентанилът вече се разпространява масово в София като примес на кокаин, туси, хероин и дори марихуана. Ако МВР не вземе спешни мерки и не пресече вноса му в България и разпространението му на наркопазара, ще станем свидетели на пандемия от смъртни случаи, която може да засегне не само наркозависими, бият аларма от клиниката по токсикология в София.

Съвсем наскоро от Центъра за лечение на зависимости във Варна изнесоха стряскащи данни за поне 10 смъртни случая в морската столица след употребата на фентанил през последния месец.

При всички регистрирани случаи употребилите фентанил не са знаели, че приемат дрогата убиец, а с плащали на дилърите за покупката на хероин, кокаин или амфетамин.

Стреснати от шумния обществен отзвук за смъртоносната епидемия от фентанил, полицията и прокуратурата във Варна арестуваха трима ромски дилъри на дрогата убиец.

Задържани бяха две жени в момент на сделка с 200 грама фентанил, а дни по-късно и 70-годишен дилър от варненското гето „Максуда“.

Източници от ъндърграунда обаче твърдят, че задържаните във Варна са от най-ниското ниво в наркотърговията и че мастити наркобосове с обемисти досиета стоят зад трафика на опасната дрога.

Смята се, че фентанилът влиза в България през пристанището във Варна като транзитна пратка, която да отиде до Централна Европа. Част от товарите обаче остават в страната, тъй като международните трафиканти се разплащат с доставчиците не с кешови плащания, а като им оставят част от количеството дрога.

Източници от полицията разкриват в неофициални разговори, че варненският кримибос Николай Тошев – Чирпанския движи трафика на фентанил. Някои дори подозират, че Чирпанския ръководи нелегална нарколаборатория за производство на „туси“, която” функционира във варненския квартал „Виница“.

Розовата дрога се продава основно на чужденци по Северното и Южното Черноморие срещу 200 евро за грам. Според информация дошла от представители на столичния ъндърграунд, в Столицата също се продава „Туси“, примесено с фентанил, като цената на 1 грам варира от 300 до 350 лева.

Смята се, че мешилката се прави в България заради сгрешените пропорции и зачестилите смъртни случаи през последния месец. „Официалните данни сочат, че 10 човека са починали след употреба на фентанил през последните 2 месеца.

Бройката на загиналите обаче е много по-голяма, но просто липсва информация. Някои говорят за поне 50 смъртни случая в България, като повечето от жертвите са хероинови наркомани от ромски произход. За тях властите дори не си правят труда да водят официална статистика и да харчат пари за аутопсии, които да установят истинската причина за настъпилата смърт“, разказват терапевти от центъра за зависимости.

Що се отнася до починалия във вторник сутринта след вероятен прием на фентанил Виктор Стадницкий – Витя Руснака, той беше сред популярните бохеми в София още от края на 90-те години на миналия век. През есента на 2016 г. Витя беше настанен за кратко в психиатрия под давление на баща му Алексей, след като се самопростреля в крака след бурна алкохолна оргия.

В последните няколко години от живота си Витя Руснака даваше вид, че е скъсал с бурното си минало – подхвана успешен бизнес с криптовалути и дигитални софтуерни приложения.

За последно за Витя се чу през есента на 2021г., когато лъскавото му „Ламборджини Хуракан“ на стойност над 650 000 лева беше помляно пред очите му пред ресторант „Старата круша“ в Бояна.

Тогава Витя паркирал спортния звяр пред заведението на ул. „Беловодски път“, но на отсрещния тротоар, за да му е непрекъснато под око автомобилът, докато обядва. Залисан шофьор на скромно „Ауди“ обаче се е вряза в издадената напред дясна предница на Ламборджинито и я нагъна като хармоника. „Това беше най-скъпият обяд, който съм плащал през живота си“, коментира шеговито инцидента в профила си в инстаграм Виктор Стадницкий.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Престъпникът нападнал жената в гората, но щом тя се обърнала, веднага осъзнал грешката си
Next: Не е за вярване! Ани и Зуека чакат трето дете?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.