Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозният народ, където жените раждат на 65, няма тумори, а продължителността на живота е до 120 години
  • Новини

Мистериозният народ, където жените раждат на 65, няма тумори, а продължителността на живота е до 120 години

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
mstiasdasndas.png

Те като че ли са от друга планета, но не са. Рядко са болни, не знаят за тумори, изглеждат много млади, а жените им могат да раждат и на 65-годишна възраст. Хунзите са винаги усмихнати, весели и здрави и изглеждат младолики.

Живеят в планините в Северен Пакистан, наброяват около 87 000, а са известни с това, че живеят средно по 100 години, но много от тях без проблем достигат и до 120. Единици живеели и по 160 години. Рядко са болни, не знаят какво е това тумор, много младолики, а жените им раждат и на 65 години.

Едно китайско списание през 1984 г. описало много интересно събитие. Един член на хунзите, на име Саид Абдул Мобуда, изненадал всички работници на емиграционата служба на лондонското летище Хийтроу, когато показал паспорта си.

Нищо чудно, че българският народ живее в мизерия и нищета. Нещо страшно се таи в недрата под Странджа планина

Не изпускай тези оферти:

Бил роден през 1832 г. и бил на 160 години. Смятан за герой в страната на хунзите, помнел събития от 1850 година.
Книгата „хунзи – хората, които не знаят за болестта“ от автора Р. Бирчер, посочва основните характеристики на храната им, твърдейки, че тя е ключ за здравословен живот:

Вегетариански начин на хранене – голямо количество прясна храна, доминират плодове и зеленчуци, натурални продукти, без никаква допълнителна химия, хранителни стоки, които се подготвят по начин по който се съхраняват всички полезни съставки. Алкохола и сладките са в списъка на хранителни стоки които рядко се консумират. Почитат и спазват редовния период на гладуване.

Те са живото доказателство, че диетата и начина на живот влияят на човека. Хунзите се къпят в студена вода, дори и ако е под нулата. Ядат само това, което отглеждат, а се хранят с плодове и зеленчуци, бобови растения, сушени кайсии, различни зърнени храни, както и овче сирене, мляко и яйца.

За тях няма вечеря, само закуска и обяд. Много вървят, дори до 15-20 км на ден. Много рядко ядат месо, само два пъти годишно ядат малко агнешко или пилешко. Също така, много смях.
Една част от годината не се яде нищо в продължение на 2-4 месеца, а само се пие сок от сушени кайсии. Това при тях е традиция от отдавнашни времена, която много уважават и се прави в тази част на годината, която плодовете все още не са зазрели.

Лекарите са съгласни, че точно начина на хранене и периодите на гладуване допринасят за доброто здраве и дълголетие.

Именно навика за консумация на голямо количество кайсии може би е тайната в защитата срещу туморите. Семките от кайсии са богати на витамин B-17, който действа антиканцерогенно, а те правят масло от семената. Но става дума за много малки дози, защото в противен случай биха могли да бъдат животозастрашаващи.

При тях е дори е престиж, семейството да има повече дървета с кайсии.

За съжаление, днес и между тях отива нездравословна индустриална храна. Така се появили кариеси и проблеми с храносмилането, които преди това не са познавали.

На международния конгрес за ракови заболявания в Париж, проведен през август 1977 г., експерти обявиха, че „според геоканцерологията (наука за изследване на рака в различни региони в света), пълното отсъствие на рак се наблюдава само при народа хунзи“.

Този издръжлив и пълен с живот народ за себе си казва, че са потомци на Александър Македонски и неговата армия. Някои от тях по време на завладяването останали в техните села и се оженили.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лавина от пари: Тамара Глоба изброи зодиите, които ще забогатеят през 2023 г.
Next: Хората от ресторанта гледали с нескрито отвращение, но синът напълно владеел емоциите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.