Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозни експлозии, идващи от дъното на Черно море, изправиха Турция на нокти
  • Новини

Мистериозни експлозии, идващи от дъното на Черно море, изправиха Турция на нокти

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2024
sdfkvskdbkgfkbkfgbgf.png

Странни звуци от експлозии, идващи изпод водата до турското крайбрежие на Черно море, притесниха гражданите в района.

Стотици са оплакванията на жителите в тези райони, които твърдят, че от няколко дни не могат да спят поради непрекъсващите загадъчни звуци наподобяващи експлозии. Не бяха малко и тези които мислеха, че това са мощни земетресения или заблудени мини от Украйна.

От тътените, вратите и прозорците на някои къщи също се разтрепериха.

Между 21.30 и 23.00 часа вечерта в събота, 4-5 пъти са се чували взривове и е имало трусове в различни турски градове по Черноморието, пише „Марица“, позовавайки се на местни медии.

Експлозиите и сериозно сътресение е усетено е в крайбрежни градове като Бартън, Кастамону, Зонгулдак Сакария и Самсун.

След звука, който се оказа, че не е земетресение, настана тревога в крайбрежните градове. Екипите на полицията, жандармерията и бреговата охрана в тези райони, са получили многократни сигнали.

Полицейски екипи претърсиха пристанища и бреговата ивица и се опитаха да намерят източника на звука. По получените сигнали екипи на жандармерията започнаха оглед в гористи и скалисти местности в района.

Катери на бреговата охрана от курортното градче Амасра на окръг Бартън проведоха детайлни издирвателни и сканиращи операции в морето в района около пристанището и бреговата ивица, чак до международните води.

Мистериозният звук от експлозия стана актуална тема в социалните мрежи. Очевидци, които се затрудняваха да опишат звука, за който се смята, че идва от морето, проучват в социалните мрежи, за да открият източника и причината за бученето. Тези, които чуха звука, успяха да го опишат като „заглушена експлозия“, „звук между тътен и мощна експлозия“.

Някои потребители на социални медии също така заявиха, че са почувствали това, което описаха като малък „трус“, когато са чули звука.

Областният управител на Амасра Кадир Перчи лично проследи отблизо усилията за търсене и сканиране в областта. За да се определи източникът на звука, редица съответни държавни и научни институции бяха помолени да проучат дали сензорите, наблюдаващи сеизмичната и газовата мобилност, са регистрирали извънредна ситуация.

Въпреки това, вече 48 часа не е разгадана мистерията със странните звуци.

Перчи се свърза с административните власти на околните провинции, области и градове, заяви, че са достигнали до едно обяснение за източник на звука. Той заяви, че военни самолети са изпълнявали планиран тренировъчен полет в небето на Кастамону по времето, когато е бил чут звукът от експлозията и че звукът може да е причинен от звукови гърмеж, причинен от самолетите. „Нямаме други конкретни констатации“, заключи той.

Докато мистерията с експлозиите в Черно море все още не е разгадана, изплува друга фрапираща версия. Геологът проф. д-р Челял Шенгьор твърди, че е знаел 6 месеца предварително, че ще има експлозии в Черно море. Шенгор обясни и причината за експлозията. Той обърна внимание на газовете, които се натрупват на дъното на Черно море.

Шенгьор алармира, че Черно море определено на места ще експлодира, поради натрупване на подземни газове, като в тези райони няма да остане живот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свекърва ми искаше да се откажа от сина си… А накрая се оказа, че е криела страшна тайна
Next: В Банско дерат кожи: 250 лв за супа и кафе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.