Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията с Емил Боев от Перник се заплита, намесиха и Сашко
  • Новини

Мистерията с Емил Боев от Перник се заплита, намесиха и Сашко

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2023
eeemsmasoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Възможно ли е изчезналият Емил Боев от Перник да е отвлечен? Такава версия лансира брат му. Тези дни той обяви награда от 100 000 лева за този, който го открие жив или даде информация, която да помогне за откриването му. Момчето е в неизвестност вече десети ден.

Братът на Емил Боев казва, че е решил да обяви награда заради липсата на резултат от издирването до момента. Преди да изчезне безследно, младият мъж е бил в града и е оставил телефона в колата си, защото е бил счупен, припомня БНТ.

„Не съм сигурен как успява човек да изчезне безследно. В дън земя в град и то на сред фестивал, но ето, че е възможно. 10 дни продължаваме доброволци, полицаи да работим доста здраво и въпреки това, поне по моя информация, разбира се, не сме и на сантиметър по-наблизо от това да го намерим“, заяви Мартин Боев.

Мартин казва, че версията за отвличане е предположение, което е направил по пътя на логиката, а не защото има конкретна причина за това.

„Методът на елиминация, честно казано. Защото виждам, че не е тръгнал към гората. Нямало е как да тръгне към гората. Нямало е какво да прави там. В тези температури, в това състояние.

Ако е бил тръгнал към града е щял някой да го види. Няма как да се завре във ферма или в нещо подобно, защото никой в логиката не би направил това и ако беше на улицата, нящой щеше да го види“, заяви Мартин Боев.

От полицията в Перник отказаха коментар на този етап. Заявиха само, че въпреки изминалото време продължават да работят активно по случая. Според дългогодишния бивш шеф на „Издриване“ в МВР оперативна логика в подобна версия има и по нея би трябвало да се работи.

„Обикновено при проведени бързи издирвателни мероприятия има положителен резултат. Но тук виждаме, че вече повече дни температурите са доста ниски и е опасно и за здравето, но след като всички местности в района са проверени може да се работи и по тази версия за някакво отвличане“, заяви Красимир Занев, бивш началник „Издирване“ в МВР.

И според Мартин Боев и според Красимир Занев обаче не може да се прави аналогия между намирането на малкия Сашко, след като баща му обяви 100 000 лева награда, и случая с Емил.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Животът побеждава: Бебета и деца са извадени живи след 48 ч. под руините
Next: Благоевградски бизнесмен загуби раница с много пари и документи! Лудата история за намирането им!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.