Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията с освобождаването на Георги се заплита
  • Новини

Мистерията с освобождаването на Георги се заплита

Иван Димитров Пешев август 1, 2023
dgfhgfhfghfg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„В основата е липсата на справедливост, очаквам хората да продължават гнева си. Експертизата за лека телесна повреда на 18-годишната Дебора е опорочена изцяло.

Аз не мисля, че един експерт, който има очи да види какво е причинено на това дете, може да присъди лека телесна повреда, има някакви други мотиви„, заяви кметът на Стара Загора Живко Тодоров в сутрешния блок на bTV.

По думите му трябва да се намери начин да се излезе от тази ситуация със справедливо решение и наказание на касапина Георги Николаев.

„Полицията не може да окаже контрол, защото по Закона за охранителната дейност няма как да докаже, че той работи нерегламентирано. Трябва да кажем не на агресията и на тази безнаказаност. Как е възможно такова зверство да бъде лека телесна повреда?“, допълни Живко Тодоров и призова за коректни наказания.

Той поясни, че Община Стара Загора ще вземе мерки и отбеляза, че е необходима и превенция.

„Предупредихме всички заведения в града, че ако при тях работят нерегламентирано подобни охранители с криминални прояви ние ще отнемем разрешението за удължено работно време и на практика тези клубове ще спрат да съществуват.

Трябва да сме непримирими към такива хора, които нарушават обществения ред“, каза още кметът на Стара Загора.

Районна прокуратура-Стара Загора внесе искане в Районен съд-Стара Загора за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 26-тгодишния Георги Георгиев.

Той е привлечен като обвиняем за това, че в периода от 24.06.2023 г. до 25.06.2023 г., в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на 18-годишната Д.М., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. На два пъти той изпратил текстови съобщения за закана с убийство чрез интернет приложение. Престъплението е квалифицирано по чл. 144, ал.3, вр.ал. 1 вр. чл. 26 от НК, уточняват от държавното обвинение.

По делото се извършват активни действия по разследването – разпитани са свидетели и са събрани писмени доказателства, назначени са експертизи.

Наблюдаващият прокурор е постановил и мярка „забрана на лицето да напуска територията на България“. По делото са събрани достатъчно данни и доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество – разпити на свидетели, извлечения от електронна комуникация между пострадалата и обвиняемия, назначена е психолого-психиатрична експертиза с обект на изследване пострадалата жена, която ще бъде изготвена до 10 дни.

Самото деяние се отличава с изключително висока степен на обществена опасност. Доказателствата по делото сочат и че обвиняемият е с трайно изградени престъпни навици, посочват от държавното обвинени.

„Престъпното деяние от своя страна се характеризира с изключителна висока степен на обществена опасност, досежно упоритостта и изключителната дързост при извършването му, предвид спецификата, механизма и начина му на извършване, наличието на данни, че непосредствено след извършване на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство /на следващия ден/, Г.Г. е пристъпил към реално изпълнение на отправените към пострадалата закани, като на 26.06.2023 г. ѝ е нанесъл множество порезни рани по цялото тяло с макетен нож. Налице са и данни, че при този случай на пострадалата са били причинени по особено мъчителен начин и с особена жестокост множество травматични увреждания“, допълват от прокуратурата.

От съобщението на държавното обвинение става ясно още, че след извършеното посегателство пострадалата е била настанена в отделение по Неврохирургия към УМБАЛ – „Проф. д-р Ст. Киркович“ – Стара Загора, тъй като на процесната дата и място при нанесения ѝ побой от страна на обвиняемия тя е получила и сътресение на мозъка, което според свидетелските показания е било съпроводено с пълна загуба на съзнанието, като преди това на пострадалата ѝ е била оказана и животоспасяваща спешна медицинска интервенция с оглед спиране на обилното им кървене.

Повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия е за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години.

От изисканото и приложено по делото свидетелство за съдимост е видно, че обвиняемият е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, като му е било наложено наказание – пробация. Наказанието е в сила от 30.01.2023 г. Това осъждане не е оказало своята възпитателна и превантивна роля, така наречената индивидуална превенция, като по време на изтърпяване на наложеното му наказание за престъпление по чл.131, ал.1 т.12 вр чл.130, ал.1 от НК е извършил процесното деяние, и след като е бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78 а от НК, досежно извършено от него престъпление чл.131, ал.1 т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК по административно производство по описа на Военен съд – Пловдив, посочват още от прокуратурата.

От доказателствата по делото може да се направи и обоснован извод, че обвиняемият проявява константни престъпни навици да извършва престъпления срещу телесната неприкосновеност спрямо различни физически лица, които обстоятелства също го характеризират като личност с изключително висока степен на обществена опасност.

От друга страна от приложените по делото докладни записки, се установява, че Георгиев е направил опит да се укрие от органите по разследването, като същият е напуснал известните по делото адреси и едва на следващия ден е бил установен от органите на МВР. Останалите от значение за вида на мярката за неотклонение обстоятелства – наличието на постоянна адресна регистрация, семейно положение и др. – съпоставени с изложеното по-горе, не променят извода за съществуването на реалната опасност по смисъла на закона, категорични са от държавното обвинение.

От там припомнят, че той е привлечен като обвиняем и по друго досъдебно производство за нанасяне на средна телесна повреда. По делото са извършени и се извършват множество действия по разследването. Предстои Районен съд-Стара Загора да насрочи заседание по искането на прокуратурата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандалът се разгаря: Години наред банди стрижат и шантажират момичета в града
Next: С една шепа чистя фурната до блясък – мазнотията се разтваря пред очите ти, после само забърсваш

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Изтъкнатият юрист и политик си отиде на 97-годишна възраст. Тъжната новина съобщи бившият конституционен съдия Георги Марков.
  • С настъпването на октомври балконите постепенно губят летните си цветове.
  • Исторически ден! След 14 години Вучич пада от власт в Сърбия! 😲
  • Радев гoни тези хранителни вериги от България
  • Слави Василев: За хората няма значение кой е президент, щом Радев управлява 🙃
  • Слави Бинев към покойния Любен Дилов: Братко, ще се видим скоро! Двамата бяха близки приятели и партийни съмишленици
  • Борисов: Тревожно е, че премиерът говори за още убийства, вместо да успокои хората
  • Бойкот на изборите в Лютово, нито един жител не е гласувал
  • Собственик на заведения от Велинград: 200% надценка в ресторантите е нищо👇
  • Проф. Кантарджиев с остри думи за политиците: Не мога да уважавам хора, които не дават пет пари за живота на народа си 👇 👇 👇

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.