Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Михаил Константинов каза какво ще се случи след 1 година с Борисов и ГЕРБ
  • Новини

Михаил Константинов каза какво ще се случи след 1 година с Борисов и ГЕРБ

Иван Димитров Пешев март 31, 2022
mishkonstnatianon.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Не може да има предсрочни избори, докато има война в Украйна. Никой в Европа не иска избори без да е постигнат мир. Това обосновано предположение направи математикът проф. Михаил Константинов пред Блиц.

Той е категоричен, че натрупаната омраза към ГЕРБ в последната една година, още не е изветряла. За да може партията на Бойко Борисов да не е виновна за всичко в държавата, трябва да мине поне година. След като мине през ролята на опозиция тя ще стане нормална политическа сила, която няма да трупа негативи.

Одобрението от 25 – 30% на ГЕРБ се свързва с Бойко Борисов. Самият той е наясно, че много искат да го сменят и дворът да остане без овчарско куче, но се удължи политическият му период след като бе избран отново за лидер на ГЕРБ и то единодушно.
Въпреки че от „Продължаваме промяната“ скочиха срещу него. Според професор Константинов те са във властта, защото им се случи нещо, което не са очаквали. Той продължи анализа си, че те дори не са политическа партия, а това е сложна процедура по българското законодателство да учредиш такава. Не може да се разчита само на одобрение.

„Те дойдоха на власт с анти ГЕРБ риториката и да вземат ресурс и евросредства, защото партиите изспостеляха от управлението на Бойко Борисов. Ако вкараме предишните в затвора за кражби, ще влязат и днешните. В последните 30 години се опазихме от този реваншизъм“ – разяснява ги нещата бившият шеф на „Информационно обслужване“.

Бойко Борисов показа, че може да подкрепя „Продължаваме промяната“, когато става въпрос за евроатлантическата ориентация на страната, и го направи с декларация в парламента. Нещо което трудно се постигна с коалиционния партньор от БСП, които не подкрепят санкциите срещу Русия.

За 100 дни Кирил Петков показа, че доверието към неговото правителство спада, но не се е сринало, уточнява професор Михаил Константинов.
„Премиерът има проблем с изказа на български език – 500 думи има в речника си, но животът е по сложен. Не е момент да се правят избори, колкото и на мен да ми се иска тия (Продължаваме промяната) да си ходят, но трябва да свърши войната в Украйна“ – показва анализа на професора пред БЛИЦ TV.

Страната е парцелирана на четири групи министерства, защото има толкова партии във властта – разделили са си министерствата и колят и бесят вътре в тях. Kато във феодален строй управляват. Но прогнозата на Михаил Константинов е, че това няма да продължи дълго, въпреки устойчивия феодален модел в Европа, който познаваме от историята.

Kогато Кирил Петков смени шефовете на служби ще си проличи същността на конфликта му с президента Румен Радев. Сега си има типично скарване между двамата, анализира отношенията им професорът.

Стефан Янев и готвеният от него политически проект ще е проруски и ляв. Той ще изсмуче хитиновата обвивка на БСП. С други думи професор Михаил Константинов намеква, че генералът ще създаде още една левица. Само ГЕРБ и ДПС няма да бъдат засегнати от бъдещия проект на Стефан Янев.

„Партия Възраждане покачва одобрението си в обществото. Техният вариант е на хард левица. Докато БСП са меки и възрастни вече като партия“.

Михаил Константинов е на позиция, че американското посолство ни е взело на ръчно управление. Много му прилича на това, което стана в Латинска Америка, но предупреждава, че не бива да действат така грубиянски с нас.

Въвеждането на машинното гласуване отне 600 хиляди реални гласа при два от изборите с тях. Бойко Борисов се е захванал да доказва какво са направили с кода и манипулациите на машините. Но да видим какво ще излезе и ще има ли обвинени за тези деяния.

Професорът е категоричен, че ЦИК и промените в изборното законодателство трябва да върнат българите до урните – 40% от избирателите. При машинния вот се е видяло, че възрастните хора не гласуват, защото се затрудняват с тях.

Според Михаил Константинов в момента ДПС изнася открит урок по политика, все едно колко ги харесваме. От Движението са адекватни по всички въпроси от законодателната власт и отстояват националния интерес – те са българите в България, въпреки че не са съвсем, обобщи професорът тезата си в негов стил.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Трусове в Парламента – ще падне ли правителството?
Next: Боян Чуков хвърли бомба за преговорите Москва-Киев и кой ще е големият печеливш от войната

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.