Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада жена се омъжи за възрастнен, богат мъж, но това което се случи по-късно накара булката да изпадне в шок
  • Новини

Млада жена се омъжи за възрастнен, богат мъж, но това което се случи по-късно накара булката да изпадне в шок

Иван Димитров Пешев януари 30, 2023
masdlasdkasodsak.png

Старите традиции по отношение на създаването на семейство не са чак  толкова далечни дори в днешно време, въпреки напредването на технологиите и схващанията на хората.

В Китай се случи нещо, което за много от нас изглежда неприемливо в 21 век. Младо 25-годишно момиче бе принудено да се омъжи за 60 годишен мъж.

Историята обаче завърши шокиращо, когато настъпила първата брачна нощ.

25-годишната Сяо Цуи била просто шокирана и не могла да повярва какво се случва.

Не изпускай тези оферти:

Бедно семейство

Сяо Цуи принадлежи към доста бедно семейство, което живее в малко китайско селце. Бедността на родителите не позволила на момичето да има добро образование. Нещо повече, по-малкият брат на Сяо не могъл да си намери булка, тъй като никой не искал да даде щерка си на него.

В резултат на това бедните родители решили да омъжат щерка си почти без зестра за един богат младоженец. Единственият проблем е, че мъжът вече е бил навършил 60 години.

Първо съмнение

След като научила за плановете на родителите си Сяо се отчаяла, но нямало какво да направи, защото осъзнавала колко безнадеждно е положението им. Тя плакала дни наред, но изведнъж ситуацията започнала да се променя.

Докато течала организацията за сватбата и колкото повече зачестявали срещите с бъдещия й съпруг, тревожността на девойката сякаш се изпарявала.

Нещо в този старец й изглеждало нереално – той бил много активен и пълен с живот. Момичето започнало да го харесва и това я изненадало.

От своя страна младоженецът проявявал загриженост и винаги подхождал с такт и уважение към Сяо, сякаш се опитвал да се свърже духовно с нея и да спечели доверието й.

В един момент девойката напълно забравила за тревогите си.

Край

Тогава дошъл и денят на сватбата. Церемонията приключила точно според очакванията и дошло време съпрузите да консумират любовта си през първата брачна нощ. Тогава Сяо останала шокирана.

Старецът за когото се омъжила, излязъл изпод душа, но той не бил същият. Пред нея застанал млад мъж, който обаче имал същите жестове и тембър на гласа, като младоженецът й.

Оказва се, че всъщност това е един и същи човек, а мъжът носел през цялото време специално изработена за него маска. Причината била, че за него било важно да се увери в чувствата на момичето и искреността й.

Подобни истории явно не се срещат само по филмите. Такива проверки не звучат много добре, но важното е, че в повечето случаи завършват с щастливи и здрави бракове. Такава е и историята на Сяо и нейният съпруг, която завършва със създаването на щастливо семейство, в което има и доверие и любов.

Continue Reading

Previous: Мистериите около убийството на Валентина от Варна се заплитат, издирват двете й
Next: Грешка в надписа на 2 стотинки от 1981 г. побърква нумизматите

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.