Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младежки спипаха пиян полицай да бръмчи с колата си из Враца и стана страшно
  • Новини

Младежки спипаха пиян полицай да бръмчи с колата си из Враца и стана страшно

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2023
asfsdfsdfgwegewgew.png

Врачани спипаха полицай да кара мъртвопиян посред бял ден във Враца, съобщава BulNews. 

Скандалната случка се е разиграла в събота, около 15 часа, на алеите на бул. „Демокрация“ в града. Двама млади мъже се движели в посока светофара на „Космос“, като карали зад черно „Ауди“ с рег. номер ВР 9249 СК. В района на бившия фенклуб на „Ботев“ /Враца/, шофьорът пред младежите пуснал аварийните светлини, за да паркира.

 

Те спрели, за да го изчакат, но останали втрещени от маневрите на човека зад волана. Той правел напълно неадекватни действия, но върхът на сладоледа бил, когато на заден ход се блъснал в дърво.

 

Тогава младежите се усъмнили, че нещо не е наред. Те слезли от автомобила си и отишли до другата кола, за да проверят да не би шофьорът да е възрастен, затруднен или да има нужда от някаква помощ. Оказало се обаче, че той просто бил мъртвопиян.

Случката се разиграла в почивен ден, по светло, когато районът бил изключително оживен. Пред погледите на десетки свидетели мъжът бил накаран да слезе от колата и да я остави, като едва се крепял на краката си.

 

„Беше скандално пиян. Не просто ударил няколко питиета, буквално не можеше да ходи“, разказаха очевидци на станалото.

Случката е достатъчно фрапираща и само поради факта, че някой си е позволил да седне в подобно състояние зад волана. В случая обаче става въпрос за още по-голям скандал, тъй като се оказало, че шофьорът е полицай, който живее в района.

 

Когато бил принуден от младите мъже да слезе от колата, полицаят се подчинил. Фъфлейки, той се опитал да ги убеди да не подават сигнал срещу него и доброволно се прибрал у дома си. Въпреки това, съвестните граждани се обадили на телефон 112 и съобщили за станалото.

Хората са потресени, че човек, който би трябвало да следи за спазването на правилата, ги нарушава по подобен брутален начин. Възможно е само намесата на съвестните младежи да е попречила да се стигне до инцидент с тежки последици. Свидетелите на скандалната случка настояват за незабавна реакция от компетентните органи и провинилият се униформен да си понесе последиците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Георги Рачев смая всички с прогноза: Времето ще е шокиращо
Next: Скръбна вест! Почина един от най-уважаваните лекари у нас – д-р Гюзелев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.