Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младежът с макетния нож не е случаен, Ицо Хазарта си изля всичко по Нова
  • Новини

Младежът с макетния нож не е случаен, Ицо Хазарта си изля всичко по Нова

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
erhfhfgnfgnnfhjtrj.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Фейсбук в България пламна от случая.

Христо Петров, Ицо Хазарта, едва удържа емоциите си в студиото на Нова телевизия по повод случая с момичето, срещу което бе извършено ужасно деяние от бившия ѝ приятел с макетен нож.

“Като се има предвид с какво съм се занимавал преди политиката, мога да кажа много думи, но нито една не е за телевизия”, това коментира звездата от “Ъпсурт”.

Петров обаче обърна специално внимание на един детайл.

Младежът, заради който младата жена има 400 шева, гордо показва татуировка “Свобода или смъ*т”.

Това доста разгневява рапъра, който трудно се удържаше да спазва добър тон по темата.

 

Можем да си представим какво възмездие щеше да получи такъв човек от хората, които са се били под знамето с тези думи, коментира Хазарта.

Той призна също, че като баща на три дъщери изобщо не е безпристрастен към хората, заради които този младеж е пуснат на свобода, а случаят е определен като “лека телесна повреда”.

Христо Петров директно призна, че би искал да види дали мнението на магистратите ще е същото, ако тях или техен близък има “щастието” да попадне в такава ситуация.

Хазарта коментира политическата ситуация в Народното събрание, като пак съзнателно замълча по някои теми.

Той обясни, че е трудно да се види цялата картина в парламента отстрани.

 

“Може да си някакъв запалянко и да викаш, “Боклуци!” и “Крадци!”, то понякога е и вярно.

Но това, което стана, е функция от изборите. В трети клас се учи, може и във втори – 240 делено на две.

Няма никакво значение дали на мен ми е комфортно или на колегите”, така коментира Христо Петров управлението в “сглобка”.

Ицо Хазарта изтъкна два свои успеха. Единият е работата по решението, след което осиновените като деца ще могат да получат достъп до информацията за биологическите си родители.

Другият успех е увеличаването на джобните пари на децата в центровете за настаняване от 52 на 90 лева на месец. “За тези деца са огромни тези пари”, каза с вълнение рапърът депутат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За всички, които страдат от болки в ставите и особено коленете: Доказано, изпитано – облекчава бързо
Next: Мрежата гърми срещу мъжът извършил брутално престъпление върху 18-годишно момиче в Стара Загора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.