Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младеж посети по спешност болницата, лекарите го попитаха какво търси там
  • Новини

Младеж посети по спешност болницата, лекарите го попитаха какво търси там

Иван Димитров Пешев януари 7, 2023
lekasroaskrasor.png

Младо момче изказа разочарованието си от Спешната помощ в Стара Загора.

За Виктор Димитров новата година не започва добре – стартира я с ходене по болници. Младежът твърди, че резултатите от ходенията обаче не са задоволяващи от страна на спешни отделения, частни и държавни болници.

В социалната мрежа Виктор публикува пост с една единствена цел – „да помогна по един или друг начин на хората, които имат нужда от спешна помощ – да знаят, че не може да се разчита на кабинетите за спешна помощ“.

Димитров разказва в каква безумна ситуация е изпаднал в търсене на читав спешен кабинет. В 3:30 ч. са тръгнали с баща му по спешните кабинети, като първо са посетили спешното отделение на Окръжна болница.

Не изпускай тези оферти:

„Събуждането на персонала се случи доста бързо – 10-тина минутки. В коридора една жена, може би лекарка или мед. сестра, ни попита – какво търсите тук? Може би съм дошъл на разходка в 4:00 ч. сутринта пред спешния кабинет… Обяснихме въпросния случай на съненото момиче, което отвори вратата на отделението, а тя ни отпрати с думите „отидете в инфекциозно“. Понеже и преди са ни разигравали точно по този начин, отидете тук, отидете там… Реших, че е най-добре да отидя в болница „Тракия“, пише Виктор.

Децата в София да не се разболяват вечер! Няма дежурен УНГ специалист

Младежът и баща му се запътили към болница „Тракия“, а в спешното отделение имало лекар, който обаче отпратил семейството към инфекциозното. Докторът съобщил на момчето, че не може да помогне на баща му по никакъв начин. „Тогава ми дойдоха едни мисли в главата, ами ако беше някой негов близък, дали нямаше да може да го приеме, или работите щяха да изглеждат по коренно различен начин“, написа момчето.

„След това пренасочване отново тръгвам към Окръжна, този път за инфекциозното отделение, където вече очаквам адекватно решение на проблема и най-после, да приемат баща ми и да се действа по проблема. Отивам пред отделението, там няма никой, всичко е заключено и звъня на звънец. В продължение на 10-15 минути настоятелно звънене, дори не си направиха труда да отворят. Нямаше какво да чакам повече и тръгвам отново към най-близкото денонощно отделение със спешен кабинет, а именно ДАР. Спокойно и от там нищо не се промени, 5 минути на звънеца, обаче хората, заклели се да помагат, и така наречени ДОКТОРИ, не отвориха отново. Вече просто бях разочарован тотално и нямах надежда, да очаквам някъде да помогнат“, допълва Виктор.

Димитров не пропусна да благодари на аптекарите, че са му помогнали с нужните лекарства за баща му, за да закрепят положението.

Лекари отказаха да прегледат дете с болки в корема, майката е възмутена

Младежът отправи и кратък призив към докторите:

„Тези от вас, които се знаете какви сте, няма смисъл като излезете навън и да натяквате, че носите титлата Доктор. Носят я само някои ваши колеги, които в града се броят на пръсти, а на тях мога да кажа само поздравления адекватното отношение!“.

„Тези, които не са посещавали въпросните здравни заведения, пожелавам ви да не ви се налага, защото няма кой да помогне. А как да ви дам съвет, кой да потърсите, като дори аз самият не знам? Крайно разочарован съм от изброените здравни заведения по-горе! Не пиша поста с цел да се оплаквам или самосъжалявам. Пиша с цел да помогна на хора, които в бъдеще е възможно да им се наложи да посетят някое от изброените отделения, за да не се разкарват изобщо, а да потърсят друг вариант.

По темата има още много какво да се изпише, но ще се огранича до тук. Пожелавам ви Новата година, да е по-добра и да не ви се налага да ходите по такива места!“, така завършва публикацията на Виктор Димитров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НИМХ бие тревога: Зимата се завръща, снежна буря връхлита България в
Next: Бой в Преди обед: Известен синоптик скочи на Сашо Кадиев  

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.