Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млади лекари се върнаха от Германия, за да лекуват в България
  • Новини

Млади лекари се върнаха от Германия, за да лекуват в България

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
dasdasmymasykasiyasky.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Запознахме се във Варна, където бях специализант в Университетската болница „Св. Марина“, а Виктория тогава беше студентка. Независимо един от друг се отдадохме на отоларингологията и тя се превърна в наш общ път в медицината. Най-напред аз заминах за Германия, където попаднах в една от най-големите болници в Северен Рейн-Вестфалия. Започнах работа в клиниката по уши, нос и гърло и хирургия на глава и шия“, разказва д-р Илен Косев. цитиран от Вестник Труд.

Младият лекар скоро след това взел специалност и бързо се доказал като можещ и перспективен отоларинголог. Справял се с огромен спектър от процедури и операции и през 2015 година го повишили в началник на отделение. Кариерата му продължила да се развива и го назначили за главен лекар.

Д-р Александрова пък пристигнала в Германия през 2012 година. Умишлено избрала друго място, за да усвои различен подход на работа. Първо прекарала 3 години в град Хайлброн, до Щутгарт, а след това още 3 години в Билефелд като клиниката там е със 105 легла за болни със ушно-гърлени страдания.

Двамата перспективни медици споделят, че решили да заминат зад граница с идеята да съберат впечатления от работата в чужбина, да специализират и да натрупат професионален опит на по-интересно място.

„Така и се случи. В Германия работехме при изключително голяма натовареност и имахме възможност да видим и да приложим на практика всичко от специалността. В България нямаше как да придобием такъв опит, защото младите лекари трудно се допускат до операционната зала, докато в Германиявсеки ден оперирахме. Работили сме по разнообразни случаи и имахме шанса да видим как се лекуват от туморни заболявания до световъртеж и практикуването на всички останали диагностични процедури – големите операции, ендоскопските интервенции на синуси“, категоричен е д-р Косев.

Преди година той и съпругата му обаче решили да се завърнат и да са по-близо до родните си корени и до близките си хора.

„Шефовете приеха този наш избор тежко, защото и в Германия са нужни лекари специалисти. Ние обаче останахме непреклонни и от април м. г. работим и живеем в България. Много сме щастливи и удовлетворени. Имаме възможност за кариерна изява и тук, спокойно отглеждаме детето си и се радваме на красивата ни Родина“, категоричен е д-р Илен Косев.

Двамата медици сондирали мнения къде да практикуват у нас и никой не им отказал работа. Избрали частната клиника „Авис Медика“ в Плевен. Ръководството на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново ги привлякло за разкриване на сектор по ушно-гърлени болести. Заради мораториума на Здравната каса за финансиране на нови медицински дейности те обаче не били назначени на работа в областната болница в старата столица.

Двама млади специалисти по отоларингология се завърнаха от Германия, като избраха да практикуват у нас. Д-р Илен Косен е от Горна Оряховица, а съпругата му д-р Виктория Александрова е от Русе.

В момента д-р Илен Косев и д-р Виктория Александрова имат свой кабинет в ДКЦ на МОБАЛ, където преглеждат всеки петък и са консултанти на великотърновското здравно заведение.

„Разбрахме, че в търновската болница няма отделение по УНГ и стигнахме до извода, че за такива млади лекари като нас е хубаво да започнем някъде начисто, да изградим нещо сами от нулата, защото много често, когато имаш началници – няма как да направиш мащабни реформи, а трябва да се съобразим с установения ред. Така избрахме да работим в плевенска клиника, където оперираме. Във Велико Търново правим само прегледи и консултации“, уточнява д-р Косев.

Двамата медици бързо придобили голяма популярност и се радват на огромен интерес от страна на пациентите. Младите доктори твърдо са решени да предложат на местните хора качествена медицинска помощ изцяло по немски образец. За целта донесли във Велико Търново и модерна апаратура, с която да диагностицират всякакви ушно-гърлени заболявания.

„Искаме да прилагаме на практика у нас всичко, което сме научили в Германия. Например там е много разпространено намаляването на сливиците, вместо пълното им отстраняване. Това има същия добър терапевтичен ефект, както отстраняването, а в същото време оставащата тъкан продължава да изпълнява своята имунологична функция. Има обаче случаи, при които болни сливици се лекуват с години консервативно, което води понякога до проблеми с ушите, затруднено чуване, развитие на хронични възпалителни заболявания на белия дроб- бронхити, астма, както и ларингити“, обясняват двамата специалисти.

Д-р Илен Косев допълва, че в отделенията по уши, нос, гърло в Германия половината от лежащите пациенти са с онкологични болести.

„У нас много се изостава по отношение на рехабилитацията и възстановяването на такива хора. Ако един пациент не може да говори или преглъща след лъчетерапия или операция, това не може да се признае за пълен успех в лечението“, обяснява д-р Косев.

Той споделя, че най-чести са хроничните заболявания на гърлото и носа. Те не се лекуват лесно и зачестяват, а причина за това са замърсения въздух, тютюнопушенето, стреса. Туморните образувания пък се срещат най-често при хора на 50-70-годишна възраст.

„Сред честите заболявания са полипите на носа и околоносните кухини. Те следва да се лекуват комплексно, а когато се налага – да се направи ендоскопска операция за отстраняването им. При нас идват за преглед пациенти, при които тези образувания просто са отстранени от носната кухина, без да се освободят синусите, където те най-често започват. Това води до чести рецидиви и усложнения“, уточнява д-р Косев.

С д-р Александрова допълват, че това което може би е различно от рутинните изследвания и те могат да предложат на пациентите, е ендоскопско изследване на гърлото за изключване на туморни заболявания, ултразвук на шия, oперативни интервенции в почти пълния обем на специалността, които извършват в „Авис Медика“ в Плевен.

„Българският лекар е много добър специалист. В Германия за преглед се чака с месеци, докато в България не е така. Освен това ако у нас за половин ден преглеждам 20 души, в Германия за същото време през кабинета минават над 60 пациента“, подчертава д-р Илен Косев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брат наследява богатството на баща му, докато сестрата получава писмо с молба да посети дома на прабаба си
Next: Реална е новината за българската гимнастичка Боряна Калейн, на 100% отговаря на истината

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.