Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младоженец погледна телефона си след сватбата и онемя
  • Новини

Младоженец погледна телефона си след сватбата и онемя

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
mladojenencnc.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Съдбата понякога си играе всевъзможни игрички с хората. Доказателство за това е историята с 57-годишния англичанин Ричард Пърсел, предават от jenata.blitz.bg. Мъжът, който е родом от град Уидън, дълго време подготвял сватбата си с половинката му. Парсел, който е пенсиониран работник в склад, има две пораснали деца, а съпругата му има 11-годишен син.

Двамата се запознали преди години и в средата на 2020 г. решили официално да си кажат „Да!“ пред близки и приятели. „Мислех, че сватбеният ден ще е много вълнуващ, но дори нямах идея колко. След церемонията проверих телефона си и останах безмълвен. Няколко минути изобщо не реагирах – просто не знаех как! Това бе огромна изненада“, споделя Пърсел.

Седмици преди сватбата Ричард направил спортен залог за 25 паунда. „Бях забравил да проверя фиша. Затова го направих след сватбената церемония. С изненада установих, че съм уцелил джакпота. Бях спечелил 10 000 британски лири“, споделя с щастие Ричард. Той призна, че щом казал новината на новата си съпруга тя се побъркала от щастие. „Май повече се зарадва на печалбата отколкото на брака ни“, шегува се младоженецът.

Той допълни, че благодарение на неочакваната печална с половинката му си позволили истински меден месец, а след него планират грандиозен ремонт на общия им дом, където ще живеят с децата им. „Моят сватбен ден наистина бе най-щастливият в живота ми. Не само, че вече съм женен за най-страхотната жена, но и имам известна финансова стабилност. Какво повече му трябва на човек – любов, семейно щастие и пари“, казва младоженецът Ричард Пърсел.

Сватбата е церемония, в която двама души сключват брак или подобен институционализиран съюз. Сватбените традиции и обичаи варират в различните култури, етнически групи, религии, държави и социални прослойки. Повечето сватбени церемонии включват размяната на брачни клетви, златни халки, получаването на подаръци (материални, нематериални и символични) и публичното признаване на брака от лице, имащо законовото право да го обяви за официален. Често се носи специално сватбено облекло, а церемонията е последвана от прием/празненство. Допълнително по време на самата сватбена церемония може да има музика, поезия, молитви, четения от свети писания и други традиционни прояви. При извеждането на булката се пее песен. Родителите на младоженеца са наричани от булката — свекър и свекърва. Братът на младоженеца е наричан от булката девер.

Съхраняването на живота и продължаването на рода са най-важните ценности за човека. Затова сватбата, която отбелязва създаването на ново семейство, е особено голям празник. Традицията е булката да носи бяла рокля и букет. Тя ще смени фамилията си с тази на мъжа си, ако реши. След церемонията се празнува и като свърши празненството младоженецът и булката имат брачна нощ.

Законният брак, съгласно законите на Република България, се сключва при извършване на сватбен ритуал от общинските органи кметове или упълномощени лица. Така нареченият църковен брак като ритуал е съобразен с източноправославната християнска религия. Провеждането на ритуала, наричан още венчавка е повече морален, отколкото законен акт, защото с него не може официално да се узакони сключването на брака.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Живеейки в Америка 12 години, научих, че това, което се излъчва по телевизиите в България, е една много малка част от самата действителност
Next: Майка и баща от Средец са се гаврили с дъщеря си пред погледа на другите си деца

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
  • Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.
  • Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.
  • Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани
  • Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.
  • Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден — всяка година, откакто бях на осем.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.