Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младоженци седнали просто да закусят на Миконос и останали втрещени от сметката
  • Новини

Младоженци седнали просто да закусят на Миконос и останали втрещени от сметката

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
mladosdaisdkzdddzdz.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Младоженците Алекс и Линдзи Брийн били като ударени от гръм от сметка от 400 евро в бар DK Oyster, където седнали да хапнат набързо по време на медения си месец.

Те били принудени да платят покъртителната сума, след като поръчали само една бира, един коктейл и дузина стриди.

Линдзи разказва, че двамата не можели да повярват на очите си, когато видели сметката, като преди това служителят в ресторанта им бил дал меню за напитки, в което обаче нямало цени.

След като им връчили сметката на масата, Алекс бил извикан в задна стаичка да плати, а когато той поискал разбивка на сметката, те му показали компютърен екран, на който всичко било на гръцки, разказват те.

Съпругът платил, тъй като искал да избегне разправии.

„Той определено се почувствал заплашен, а той е най-дружелюбният човек, така че дори и сметката да е била двойна, той би платил, за да избегне проблеми“, казва тя във видео, което се разпространява в мрежата.

Страницата на въпросното заведение в Tripadvisor е пълна с оценки от една звезда и коментари на клиенти, които твърдят, че са получили подобно отношение.

„Отидохме в стридения бар да хапнем и пийнем набързо. Веднага ни попитаха: „Стриди ли искате?“. Бяха много самонадеяни. Казахме „да“ и той попита: „Дузина?“, и ние казахме „да“, понеже дузина е типичната поръчка“, обяснява Линдзи.

 

„Съпругът ми поръча бира, а аз поисках менюто с коктейлите и той се върна с бърна, но аз трябваше пак да искам менюто и той започна да ми рецитира различните видове алкохол, които имаха – водка, джин, но аз пак поисках менюто. Не знам защо беше толкова сложно да видя какво имаха“, добавя тя.

В крайна сметка канадката получила менюто – ламиниран лист хартия, на който не пишело нито марката на алкохола, нито цените. Накрая тя решила да поръча „Аперол шприц“, тъй като „явно нямаха меню, което да искат да ми дадат“.

Младоженката казва, че сервитьоът кръжал около тях през цялото време. „Когато приключихме със стридите, той се опита да ни накара да си вземем рачешки крачета. Слава Богу, че не го направихме. Отговорихме му, че искаме просто да хапнем и пийнем набързо“, допълва тя.

„Съпругът ми отиде до тоалетната и, когато се върна, каза, че според него е видял меню вътре, в което пише, че една стрида е 29 евро. Казах му, че няма начин“, продължава разказа си Линдзи.

Сервитьорът пристигнал с количка с десерти и започнал да ги реди по тяхната маса и едва ли не се ядосал, когато те настойчиво му отказали.

„Беше много откачено. Радвам се, че тогава не предизвикахме сцена или не отказахме да платим, защото можеше да стане по-зле за нас. Те знаят, че сте туристи, и се възползват. Когато Алекс излезе отвън, не можех да повярвам. В канадски долара това е над 600 долара. Откачено е да платиш толкова много за едно хапване“, възмущава се Линдзи.

По думите ѝ, след неприятната случка местни хора им се извинили от името на ресторанта: „Собственикът на съседния магазин каза, че много съжалява да чуе, че сме отишли там. Той каза, че предупреждава всички, които ходят в магазина му, да стоят далеч от там, и че това място не е представително за истинските гърци“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Телефонът ми се задръсти от снимки, а са ми важни и искам да го почистя: Ето как се справих
Next: Младите хора напускат градовете: Има бум на семейства, които се местят на село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.