Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младо семейство отиде на море и отсече: Ето защо не ходим да си даваме парите в Гърция или Турция
  • Новини

Младо семейство отиде на море и отсече: Ето защо не ходим да си даваме парите в Гърция или Турция

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
ssiiiiiiiiiiisudsuduasrasr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От 20 години Николай Милушев и Хубена Георгиева предпочитат да летуват на палатки сред спокойствието на родния балкан.

 

Тази година обаче са избрали да прекарат почивката си край морето.

При това на каравана на къмпинг край Ахелой. Двамата са от Пловдив и отбелязват, че това, което най-много ги привлича в този начин на прекарване на почивката е свободата и по-близкия досег до природата, разказва БНР.

„Не си затворен както през другото време на годината в апартамент или къща. Доста по-евтино е, защото тази храна, която ние си консумираме е същата, която си ядем и вкъщи“, поясни Хубена.

Те посочиха, че в момента по Черноморието е по-скъпо, а по този начин човек не е длъжен да излиза по заведения всеки ден.

Предимството на къмпинга е, че на близо са плажът и морето.

 

Спокойствието и липсата на много туристи там също се оказват плюс.

А защо почивка в България, а не в чужбина? Хубена Георгиева посочи, че като българи трябва да подкрепяме родния туризъм.

„В крайна сметка ние подпомагаме пак наши сънародници.

 

Не да си харчим парите в Гърция, Турция или където и да е другаде. Въздухът е хубав, чист по морето. Морето ни е хубаво, не е толкова солено, колкото е в Гърция и Турция“, посочи жената.

„Плажът ни е хубав, няма камъни. По принцип ходихме на Емона, на къмпинг в Слънчев бряг. От 20-25 години, само че тогава ходихме с палатки. На балкан сме си всяка година“, допълни Николай Милушев.

От планините в България, любима за двамата се оказва Родопите.

„Заради въздуха, разликата в температурата. Ние сме от Пловдив и при нас лятото е около 37 -38 градуса и не може да се диша.

 

Там е 10-12 градуса разликата. Наспиваш се, отпочиваш си. На Широка поляна предпочитаме, защото е 1500 м. – 1600 м. височина. Има язовир, борове навсякъде“, обясниха двамата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите си тръгват от чужбина: Вижте къде изненадващо решиха да живеят
Next: Разкриха колко струва спокоен живот на село и как да си го осигурим

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.