Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад бизнесмен построи цяло село за бездомни хора и спаси много животи
  • Новини

Млад бизнесмен построи цяло село за бездомни хора и спаси много животи

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
fgfghfgfggdfsdfsdsdr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Известният шотландски филантроп и бизнесмен Джош Литълджон, който не просто печели пари за собственото си благоденствие, се реши на доста благородна стъпка.

Той построи цяло село за най-неоправданите хора, видя ТРГ.

Основна цел на благотворителния проект е да осигури на бездомните граждани покрив над главата, а наедно с това и да се създаде кръг от хора, който ще помогне на изпадналите в беда да изградят живота си отново.

Трябва да се отбележи, че властите в Шотландия не стоят настрана. Те са планирали да заделят 67.53 млн. долара от хазната за профилактика на бездомността в страната. Парите ще бъдат усвоени през следващите 5 години.

Междувременно бизнесмени реализират различни проекти, за да бъдат в помощ на бедните.

Преди време шотландската верига кафенета и магазини Social Bite, която е създадена през 2012 г. като особен социален проект на Джош Литълджон, започна да дава на бездомните храна, но и работа. Днес в нея всеки четвърти служител е бездомник.

Това е немаловажен аспект по пътя към връщането на човека към обичания му начин на живот.

Литълджон решил да не чака държавата. Той смятал, че политиците просто игнорират тези хора.

Това не са хората, които ще гласуват, а това означава, че не значат нищо, размишлява той.

Поради това отваря малко кафене Social Bite, което за 6 години се разраства до цяла верига магазини, кафенета и ресторанти. В тях над 100 000 продукта са дадени на бездомните.

В заведенията на Джош съществува такава практика: в качеството на жест на добра воля може да платите обяда или закуската на нуждаещ се.

Мнозина правят това с удоволствие. Предприемачът организира и разнообразни благотворителни мероприятия – така не само помага на бездомните, но и обръща вниманието на обществото към проблема.

Къщи за бездомни

Тази година Джош Литълджон с група съмишленици и благотворителната организация Cyrenians стартираха строителството на цяло село за бездомни – Social Bite Village. В него имащите нужда може да живеят година-година и половина – докато стъпят на крака и отново започнат да печелят пари за жилище и храна.

В проекта се намесва и властта. За реализирането на доброто дело са дадени земи в Грантон. Засега за период от само 4 години.

Организаторите на проекта се надяват, че след това договорът ще бъде удължен. За да се избегнат бъдещи проблеми, къщите са така проектирани, че да може да се преместят на друго място в случай на необходимост.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте какво се случва с едно приказно българско село, хората остават изумени
Next: Всеки кoйтo се пpитecнявa, чe нямa дa имa нeoбxoдимия тpyдoв cтaж, нeĸa дa пpoчeтe

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.