Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад мъж обявява колата за продан, за да лекува болното си куче, но не очаква помощта която получава
  • Новини

Млад мъж обявява колата за продан, за да лекува болното си куче, но не очаква помощта която получава

Иван Димитров Пешев март 30, 2023
asdasmsyaslyaskyasoy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ранди Етър и кучето му Джемини са заедно, откакто Джемини било съвсем малко кученце. Минали над две години и двамата станали най-добри и неразделни приятели. Те се обичали толкова много и озарявали живота си един на друг всеки божи ден – така че когато Етер разбрал, че може да загуби Джемини, той се амбицирал да направи абсолютно всичко възможно, за да спаси живота му.

По време на безобидна игра с приятелско дете, без стопанина на Джемини да разбере, кучето погълнало парче от играчка.

Никой нямал представа, че Джемини е погълнал нещо, което не трябвало – докато не започнал да става отпаднал и неадекватен.

„Той просто започна да лежи денонощно и аз не мислех, че това е нормално, просто лежеше до мен и ме следеше с поглед“, казва Ранди пред The ​​Dodo. „Просто имах чувството, че сякаш ми казва: „Помогни ми.“

Когато Джемини започнал да повръща неудържимо, Ранди разбрал, че нещо не е наред и веднага го закарал при ветеринаря. За съжаление в началото никой не можел да му каже със сигурност какво не е наред с кучето.

„Загубих работата си, прекарвайки цялото си време по ветеринарните клиники, страхувайки се че няма да стигна доникъде или няма да мога да му осигуря помощта, от която се нуждаеше“, каза Етер.

„Това наистина беше едно от най-страшните неща, с които трябваше да се справя.“

За щастие един ветеринар успял да потвърди, че Джемини има запушване вътре в себе си и ще се нуждае от операция – която ще струва 4500 долара, пари, които Етър определено нямал. Загубата на Джемини обаче не била опция и затова той решил да обяви колата си за продажба, за да се опита да събере поне част от парите, с които да спаси живота на най-добрия си приятел.

„Щях да похарча всеки долар, спечелен от продажбата на колата, за операцията му“, каза Етер. „Ще бъда съсипан, ако загубя най-добрия си приятел.“

В крайна сметка един приятел успя да му заеме 2000 долара, но те все още не били достатъчни – докато местна благотворителна организация не научила за положението му и решили да направи всичко възможно, за да помогнат на Етър и Джемини.

SOAR Initiative (Street Outreach Animal Response) научили какво се случва с Етър и Джемини и успели да съберат близо $3000 дарения от напълно непознати, които просто искали да помогнат на двойката да продължат живота си заедно. С всички дарени пари Джемини успял да се подложи на операцията – и за щастие тя минала напълно успешно.

Джемини вече се възстановява, а стопанинът му е безкрайно благодарен на всички помогнали на любимото му куче!

„Това означава всичко за мен“, каза Етер. „Той е най-добрият ми приятел. Той винаги е до мен, просто исках да мога да върна услугата и да бъда до него.“

Понякога не осъзнаваме колко много значат нашите домашни любимци за нас, докато съдбата не ни изправи пред подобни предизвикателства. За щастие историята на Ранди и Джемини завършва щастливо и се надяваме да се радват един на друг още дълги години.

Споделете тази прекрасна история с вашите приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-добрите съвети от стар градинар, с които градината ви ще стане най-прекрасната без изкуствени торове и отрови
Next: Фатални 750 метра заковаха Георги Семерджиев по делото му за катастрофа с две жертви

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.