Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много точна карта на българите по света! Вижте къде има най-много Българи на земята
  • Новини

Много точна карта на българите по света! Вижте къде има най-много Българи на земята

Иван Димитров Пешев април 23, 2023
kasrkaskraksktasitakstas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Основната цел на сайта е да помогне на сънародниците в чужбина да откриват други българи.

Официалното прессъобщение на Васил Лефтеров, Основател на Българската улица, е следното:

„Стартира нова уникална услуга за българите в чужбина

Нова, уникална услуга, насочена към българите в чужбина, стартира в интернет. Сайтът „Българската улица” е мястото, където сънародниците ни в странство могат да намират други българи наблизо, използвайки географско търсене.
Лийдс, 24 октомври 2011

Нова, уникална за България, интернет страница стартира във виртуалното пространство.

Сайтът www.bgstreet.net дава възможност на българите в чужбина да намират и да се свържат с други българи близо до мястото, където живеят. Услугата е уникална с това, че дава възможност за търсене по географски принцип, наблизо до адреса в чужбина. В момента Българската улица покрива 21 държави на 5 континента.

Всеки българин в чужбина може напълно безплатно да добави името на улицата си на специална карта на сайта. Не се изисква номер на улицата, което защитава личното пространство на потребителите. Регистрация на сайта също не е нужна, като целта е максимално опростено използване.

Всеки посетител има възможност за търсене на други българи, въвеждайки имената на неговите улица и град и радиус на търсене. Системата ще намери всички българи, попадащи в радиуса на търсене.

Съществува и възможност за избор на точно определен потребител от картата. В двата случая потребителят има възможност да изпрати молба за контакт на до 10 други българи едновременно. Личните имейли на потребителите са скрити, с което личните данни са напълно защитени.

Първите публикувани отзиви на потребители са положителни, доказващи, че географският подход на сайта е полезен за тях:
„Регистрирах се, намерих си и приятелка съвсем наблизо, с момиченце малко по-голямо от моето.

Но най се радвам, че детето ми има приятелка, с която може да си говори на български. Аз съм единствената, с която говори.” – потребител ‘doret’, Великобритания, в интернет форум.

Според анкета, побликувана в социалната мрежа, 91% от българите във Великобритания биха контактували или контактуват с други българи. Това даде идеята за създаване на сайта, който да помогне на българите в чужбина да се намират един друг, близо до мястото, където живеят.

Това е важно условие за големите градове, където пътуването отнема много време и не може да бъде вместено в натоварения график на сънародниците ни зад граница.“

Българинът Иван Лефтеров – специалист по географски информационни системи и картография, създаде уникални сайтове карти на българите по света: http://www.bgstreet.net и http://bgstreet.co.uk .

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Давай на душата си каквото иска, защото ще дойде време, когато тя нищо няма да иска, споделя 105-годишната баба Калина
Next: Чудо с цената на яйцата в магазините, купувачите се питат как е възможно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.