Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моделка намери мъж в безпомощно състояние, закара го в болница, а сега издирва близките му
  • Новини

Моделка намери мъж в безпомощно състояние, закара го в болница, а сега издирва близките му

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
fdhghfdgjgfjhgj.png

„СПЕШНО! Това е дядо Антон Маринов, на 68 години! Видяхме го в квартално кафе в Студентски град в доста окаяно състояние – с огромна рана на крака до кокъл! Вероятно диабетна рана!“, това написа в акаунта си във Фейсбук моделката Кристин Каменова, пише glasnews.bg

Скандалната Кристин Каменова, която се прочу с банковия кредит за силиконов бюст, написа още, че мъжът е прекарал тежък инсулт през 2018 година.

Кристин и приятелят й са закарали мъжа до „Пирогов“, където медици са го настанили в клиниката по гнойно-септична хирургия.

Моделката отбелязва, че днес Антон Маринов е бил опериран и за момента състоянието му е добро.

„Бяхме днес при него в болницата, но все още не е ясно дали инфекцията е овладяна! Има възможност да му отрежат крака!“, пише Кристин.

Каменова добавя, че финансовите средства за лечението на мъжа са поети изцяло от нея.

„Но това не е достатъчно! Оказа се, че човекът няма дом!“, пише тя.

Моделката се е заела със задачата да открие близките на Антон.

„Не успяваме да открием и близките му, тъй като той е с вероятна склероза и говори несвързано. Знаем само, че има дъщеря, която живее в Казанлък и двама внуци в Германия! Това е всичко! След като го изпишат ще се наложи да се върне пак на улицата. Молим за многократно споделяне, за да достигне до хора, които ще го познаят!“, добавя още Кристин.

Кристин Каменова призова хората, които имат информация за мъжа, да се свържат с нея.

Тя публикува и снимки от болницата:

Потребители на Фейсбук поздравиха Кристин и приятеля й за доброто дело. Хората призовават социалните служби да се намесят в казуса.

„Вие с Иван сте… нямам думи! Поклон до земя за грижите, които полагате за животинки и хора. Чудя се някои социални служби не могат ли да се намесят? Защото и подслон да се намери за човека, той с тази склероза пак ще се озове в проблемна позиция… Освен, ако някой няма да се грижи за него, разбира се“, коментира Александър Георгиев.

Continue Reading

Previous: Синоптици бият тревога: Идват бури към Балканите, възможни са наводнения
Next: Майка на две деца с минимална заплата: Това е непоносимо, ходя на още едно място да работя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.