Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моделка намери мъж в безпомощно състояние, закара го в болница, а сега издирва близките му
  • Новини

Моделка намери мъж в безпомощно състояние, закара го в болница, а сега издирва близките му

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
fdhghfdgjgfjhgj.png

„СПЕШНО! Това е дядо Антон Маринов, на 68 години! Видяхме го в квартално кафе в Студентски град в доста окаяно състояние – с огромна рана на крака до кокъл! Вероятно диабетна рана!“, това написа в акаунта си във Фейсбук моделката Кристин Каменова, пише glasnews.bg

Скандалната Кристин Каменова, която се прочу с банковия кредит за силиконов бюст, написа още, че мъжът е прекарал тежък инсулт през 2018 година.

Кристин и приятелят й са закарали мъжа до „Пирогов“, където медици са го настанили в клиниката по гнойно-септична хирургия.

Моделката отбелязва, че днес Антон Маринов е бил опериран и за момента състоянието му е добро.

„Бяхме днес при него в болницата, но все още не е ясно дали инфекцията е овладяна! Има възможност да му отрежат крака!“, пише Кристин.

Каменова добавя, че финансовите средства за лечението на мъжа са поети изцяло от нея.

„Но това не е достатъчно! Оказа се, че човекът няма дом!“, пише тя.

Моделката се е заела със задачата да открие близките на Антон.

„Не успяваме да открием и близките му, тъй като той е с вероятна склероза и говори несвързано. Знаем само, че има дъщеря, която живее в Казанлък и двама внуци в Германия! Това е всичко! След като го изпишат ще се наложи да се върне пак на улицата. Молим за многократно споделяне, за да достигне до хора, които ще го познаят!“, добавя още Кристин.

Кристин Каменова призова хората, които имат информация за мъжа, да се свържат с нея.

Тя публикува и снимки от болницата:

Потребители на Фейсбук поздравиха Кристин и приятеля й за доброто дело. Хората призовават социалните служби да се намесят в казуса.

„Вие с Иван сте… нямам думи! Поклон до земя за грижите, които полагате за животинки и хора. Чудя се някои социални служби не могат ли да се намесят? Защото и подслон да се намери за човека, той с тази склероза пак ще се озове в проблемна позиция… Освен, ако някой няма да се грижи за него, разбира се“, коментира Александър Георгиев.

Continue Reading

Previous: Синоптици бият тревога: Идват бури към Балканите, възможни са наводнения
Next: Майка на две деца с минимална заплата: Това е непоносимо, ходя на още едно място да работя

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.