Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Можете ли да го познаете: Милиони жени по света въздишат по него
  • Новини

Можете ли да го познаете: Милиони жени по света въздишат по него

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
czsdfsdfqwrwq.png

Можете ли да познаете кой е този американски актьор и манекен. Той е роден на 24 август 1981 година в Бъфало. Прякорът му е The Chad. Голямата му мечта да стане спортист се разбива след контузия. Познахте ли го? Става въпрос за Чад Майкъл Мъри, най-известен с ролята си на Лукас Скот в сериала „Самотно дърво на хълма“, пише Sofia24.bg.

Той започва работа, когато е на 10 години, като продава вестници. Любимите му изпълнители са Франк Синатра и Джеймс Браун. Любимият му филм е „Боен клуб“.

Казва, че, ако не е станел актьор, е щял да бъде педиатър.

Има четирима братя и една сестра. Майка им ги изоставя, когато Чад е на десет.

Атлет по природа, той е посъветван от медицинска сестра да се пробва като манекен. Мъри получава стипендия от местната модна агенция „Wright Model and Talent“, която му позволява да се състезава в Орландо. Там той е забелязан от търсач на млади таланти. Кариерата му в Лос Анджелис се развива шеметно и за кратко време той вече е модел на най-известните модни къщи и дизайнери.

По време на престоя си в Лос Анджелис той получава малка роля в сериала „Диагноза: Убийство“. Скоро след това неговата филмова кариера процъфтява и Чад получава голяма роля в поредицата „Момичетата Гилмор“, където играе ролята на Тристин Дю Грей. Участва и в „Последствия“ и в „Кръгът на Доусън“.

Чад завладява сърцата на феновете по целия свят с очарователното си присъствие на екрана. През 2003 г. участва във филма „Шантав петък“, където играе заедно с Линдзи Лоън и Джейми Лий Къртис. В същата година красавецът получава главна роля (Лукас Скот) в тийнейджърския драматичен сериал „Трий Хил“. Снима се и в „Историята на Пепеляшка“ заедно с очарователната Хилари Дъф.

На 16 април 2005 година Чад сключва брак с актрисата София Буш, с която по това време заедно участват в сериала „Трий Хил“ в ролята на Брук Дейвис. Развеждат се през декември 2006 година. През 2014 година той започва връзка с актрисата Сара Рьомър. През януари 2015 г. двойката обявява, че са се оженили и чакат дете. Синът им се ражда през 2015 г., а през март 2017 г. се ражда и дъщеря им. Сара Рьомър е американска актриса и модел. Една от най-известните й роли е поддържащ герой в Disturbia.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Утре се смята за тежък празник, в който е забранено да се ядат червени плодове и зеленчуци
Next: Удавилият се врачанин спасил дете, линейката закъсняла

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.