Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Може ли да носим дрехите и вещите на починал човек (и какво ще ни се случи, ако го правим)?
  • Новини

Може ли да носим дрехите и вещите на починал човек (и какво ще ни се случи, ако го правим)?

Иван Димитров Пешев март 15, 2023
dasdaslhyaslyaspdasdsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато претърпим загубата на близък човек или роднина, често пъти се изправяме пред проблема какво да правим с дрехите и вещите на починалия ? Да ги изхвърлим, да ги „забравим“ някъде в гардероба като скъп спомен или да ги носим, така че починалият винаги да е с нас по някакъв начин? Тук мненията на езотериците и църквата учудващо съвпадат по много въпроси:

След смъртта на родител повечето деца искат да оставят поне част от нещата, които ще им напомнят за най-близкия човек. Става дума за енергията, която се съдържа в дрехите.

 

Решението на дъщеря да носи нещата на починала майка може да доведе до много неприятности .

В крайна сметка дрехите и бижутата са склонни да концентрират жизнената енергия , което създава невидима връзка между предметите от гардероба и техния собственик. Но щом животът избледнее, енергията изчезва. Изгасва, така че дъщерята, която решава да облече нещата на починалата си майка, в крайна сметка ще се почувства нещастна. В живота й може да започнат поредица от неуспехи, защото изчезналата енергия ще измести живата.

 

Не трябва да носите нещата на починал родител, дори ако децата се надяват, че ще им бъде по-лесно да преживеят тази загуба. Много по-добре да ги дадете на бездомните. Това ще ви помогне бързо да прогоните скръбта и тъгата от живота.

Какво задължително се прави с вещите на починал човек?

 

Отделно внимание заслужава мнението дали е възможно да се носи часовникът на починалия. Той символизира обратното броене до смъртта на починалия, така че ако имат финансова стойност, най-добре да се продаде. Роднините, които решат да продадат вещите на починалия, могат да похарчат част от приходите, за да помогнат на бедни или сираци.

Също така парите, които сте успели да спечелите от продажбата на вещите на починалия, могат да бъдат дарени на църквата.

Представители на много религии смятат, че носенето на нещата на починали роднини е съвсем нормално. Повечето свещеници обаче са убедени, че най-доброто решение е да дават дрехи като милостиня.

След като знаете дали е възможно да носите нещата на починалия, трябва да разберете кога е по-добре да ги разпределите?

Духовниците смятат, че е възможно да се вземат вещите на починалия до 40 дни, но това трябва да стане след 9 дни от смъртта.

Какво никога не трябва да се прави с вещите на починалия?

 

Често задавани въпроси за това дали е възможно да се носят вещите на починалия: Възможно ли е да обличате починалия в собствените си дрехи, ако неговите не са запазени? Свещениците категорично забраняват това. Ако обаче няма подходящ костюм или рокля за погребение на починалия, тогава можете да му дадете вашите. Те обаче трябва да са чисти или нови.

Възможно ли е да се носят вещите на починалия, ако е починал от тежко заболяване?

Това е забранено, особено ако човек е починал поради тежко вирусно заболяване.

Трябва ли да се изхвърли леглото на починалия, ако роднини откажат да го използват?

По-добре е роднините да премахнат мебелите на починалия, защото подобно на личните вещи, те поглъщат мъртва енергия.

Възможно ли е да се носят нещата на починалия, ако се е самоубил?

Личните вещи на самоубиеца са наситени с особено опасна енергия. Смята се, че зъл дух тласка човек към такъв ужасен акт. Ето защо е по-добре да се отървете от дрехите и бижутата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Природен лек за прочистване на черния дроб и червата
Next: Вила във Франция или Испания е по-евтина от панелка в Обеля

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.