Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Молитва към Ангела Пазител, с която да се молим в понеделник и да почерпим благодат от специалните й сили
  • Новини

Молитва към Ангела Пазител, с която да се молим в понеделник и да почерпим благодат от специалните й сили

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
gfdgfggfhgfh.png

Днес от Ко4 сме решили да ви разкрием пълния текст на святата молитва към Ангела Пазител, чиито специални сили са само в понеделник и това е денят, в който можем да се молим с тази молитва.

Без значение дали сме си вкъщи, навън или в храма, ние трябва да влагаме в нея своята вяра, енергия и добри намерения и чувства. В противен случай, молитвата си остава просто набор от думи, които сами по себе си няма как да ни помогнат.

Но ако наистина вярваме в това, което казваме и искаме да се извисим духовно и да се доближим до Бог, то тази молитва определено е много подходяща да го направим. Ето какъв е и нейният пълен текст, който можем да казваме по всяко време на деня, стига да е понеделник:

„Свети Ангеле Христов!

Припадам пред тебе и те моля, свети пазителю мой, който си ми даден още от светото Кръщение, за да пазиш душата и грешното ми тяло, но аз с моята леност и лошия си навик огорчих твоята пречиста светлост и те прогоних от мене чрез различни срамни дела.

Покажи се към мен милосърден и не се отлъчвай от мене. Помогни ми с твоите молитви да премина останалото време от моя живот непорочно и да сторя плодове, достойни за покаяние. Зная, че никой не ми е такъв застъпник и защитник, какъвто си ти, свети Ангеле! Защото, като предстоиш пред Господа, ти се молиш за мене.

Не преставай да умилостивяваш премилосърдния мой Господ и Бог да прости съгрешенията ми, които извърших през живота си с думи, дела и с всички мои чувства, и да ме спаси.
Амин!“

А сега ето и още две молитви, които имат специални сили в първи ден от седмицата

Тропар на св. Ангели, гл. 4

Началници на небесните воинства,
ние, недостойните, винаги ви молим с молитвите си
да ни оградите под покрова на вашата невеществена слава,
като запазвате нас, които коленопреклонно молим и викаме:
избавете ни от беда, защото сте чиноначалници на висшите сили.

Кондак, гл. 2

Архангели Божии, служители на Божествената слава,
началници на Ангелите и наставници на човеците,
като безплътни сили, изпросете за нас полезното и велика милост.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фараонски цяр ни вдига на крака от 4000 години – започва да действа веднага, лекува за 24 часа
Next: Вярвате или не – оцетът премахва бръчки, акне и старчески петна – ето как се използва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.