Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиченце на 1 година си отиде от нашия свят, заради грешка на майката, която тя сподели в интернет
  • Новини

Момиченце на 1 година си отиде от нашия свят, заради грешка на майката, която тя сподели в интернет

Иван Димитров Пешев юни 2, 2023
grriasursuraisdkasrkaslr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Двете дъщери на Декси Лий Уолш са нейният живот и душа. Младата шотландска майка би направила всичко по силите си, за да защити децата си и да ги предпази от всякакви опасности. Но точно тези предпазни мерки в крайна сметка костват живота на най-малката ѝ дъщеря.

Трагична ирония на съдбата: такъв безобиден предмет като голямо плюшено куче се оказва смъртоносен капан за малката Кони, която е само на 18 месеца, научи екипът на 7 кефа.

Майката прави фатална грешка

Както всяка вечер, майката на две деца слага момиченцето в леглото, покрито с пухкави играчки, и целува Кони за лека нощ по челото.

Декси не подозира, че нейното малко детенце никога повече няма да се събуди. Когато иска да събуди малкото дете на следващата сутрин, всичко, което намира, е безжизненото му тяло. Във Фейсбук тя разказва как се е случил този трагичен инцидент:

„Станах да приготвя най-голямата си дъщеря за училище и разбрах, че бебето ми е починало.

Обвинявам се, че се е задушило. Тя имаше парапет от едната страна на леглото си и малка пролука от другата страна между леглото и стената. Бях облицовала тази страна на креватчето ѝ с плюшени играчки и поставих едно голямо плюшено кученце върху по-малките, за да не падне отстрани.“

Искам да дам гласност на всички родители по света. Не пълнете пукнатините с плюшени животни или възглавници. Малките не се нуждаят от нищо повече на леглото си освен от одеяло, дори не е необходима възглавница. Наистина се надявам трагичната история на моята малка принцеса да спаси живота на други бебета. Липсваш ми много Кони, животът понякога е толкова несправедлив. Спи вечният си сън, скъпа.“

Декси се приспособява към тишината и празнотата, които заеха мястото на спъващите се леки стъпки на нейното слънце и кискащия се смях.

Неща, които приемаше за даденост. Неща, които майката би направила всичко, за да чуе още веднъж. Всичко, което може да направи, е да се надява, че е повишила осведомеността за незабележимата опасност, жертва на която е станала Кони.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е тайнственото място в Странджа, от което ще наcтръхнете
Next: Булка разбра жестоката истина за съпруга си и майка му и веднага поиска развод

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.