Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиченце на 1 година си отиде от нашия свят, заради грешка на майката, която тя сподели в интернет
  • Новини

Момиченце на 1 година си отиде от нашия свят, заради грешка на майката, която тя сподели в интернет

Иван Димитров Пешев юни 2, 2023
grriasursuraisdkasrkaslr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Двете дъщери на Декси Лий Уолш са нейният живот и душа. Младата шотландска майка би направила всичко по силите си, за да защити децата си и да ги предпази от всякакви опасности. Но точно тези предпазни мерки в крайна сметка костват живота на най-малката ѝ дъщеря.

Трагична ирония на съдбата: такъв безобиден предмет като голямо плюшено куче се оказва смъртоносен капан за малката Кони, която е само на 18 месеца, научи екипът на 7 кефа.

Майката прави фатална грешка

Както всяка вечер, майката на две деца слага момиченцето в леглото, покрито с пухкави играчки, и целува Кони за лека нощ по челото.

Декси не подозира, че нейното малко детенце никога повече няма да се събуди. Когато иска да събуди малкото дете на следващата сутрин, всичко, което намира, е безжизненото му тяло. Във Фейсбук тя разказва как се е случил този трагичен инцидент:

„Станах да приготвя най-голямата си дъщеря за училище и разбрах, че бебето ми е починало.

Обвинявам се, че се е задушило. Тя имаше парапет от едната страна на леглото си и малка пролука от другата страна между леглото и стената. Бях облицовала тази страна на креватчето ѝ с плюшени играчки и поставих едно голямо плюшено кученце върху по-малките, за да не падне отстрани.“

Искам да дам гласност на всички родители по света. Не пълнете пукнатините с плюшени животни или възглавници. Малките не се нуждаят от нищо повече на леглото си освен от одеяло, дори не е необходима възглавница. Наистина се надявам трагичната история на моята малка принцеса да спаси живота на други бебета. Липсваш ми много Кони, животът понякога е толкова несправедлив. Спи вечният си сън, скъпа.“

Декси се приспособява към тишината и празнотата, които заеха мястото на спъващите се леки стъпки на нейното слънце и кискащия се смях.

Неща, които приемаше за даденост. Неща, които майката би направила всичко, за да чуе още веднъж. Всичко, което може да направи, е да се надява, че е повишила осведомеността за незабележимата опасност, жертва на която е станала Кони.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е тайнственото място в Странджа, от което ще наcтръхнете
Next: Булка разбра жестоката истина за съпруга си и майка му и веднага поиска развод

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.