Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиченце от село Безмер цяла нощ бе изгубено навън, млад мъж с бебе го намери край черен път
  • Новини

Момиченце от село Безмер цяла нощ бе изгубено навън, млад мъж с бебе го намери край черен път

Иван Димитров Пешев август 1, 2023
gdsdfhfdherhre.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Повече от 18 часа издирваха изчезнало дете от село Безмер, Тервелско. Момиченцето се изгубило около 17 часа в четвъртък. Близките се надяваха да е в района, тъй като не познава селото и не е ориентирано, тъй като има здравословен проблем. Майка му работи в Германия и преди няколко дни се е върнала.

 

„Дядото на детето работи при нас в къщата за гости „Мария-Невена“. Затова и ние не бяхме безразлични, включихме се в търсенето“, сподели собственичката й Невена Денева. Включително зет й Любомир Ефтимов, който с дъщеря й и бебето им, е на гости в Безмер.

 

Именно той открива момиченцето около 11 часа днес свито в малка дупка до храсталак с бодли край черния път, близо до мандра.

Любомир, който работи в киноснимачна студия „Бояна“, разказа, че тръгнал да търси момиченцето като бил с количката с бебето.

 

„Минавах по главния път, когато чух закашляне и разпознах, че е детско. Ослушах се. След една-две минути отново закашляне идваше от шубраците. Бях с количката с бебето и не можех да го оставя, затова звъннах на съпругата ми. Тя казала на полицаите, които търсеха детето по главния път“, разказа Любомир.

На място пристигнали полицаи, пожарникар. Започнали да търсят детето в шубраците. Наблизо имало изоставена къща. Претърсили и поле със слънчоглед.

 

„15-20 минути обикаляха. Аз и съпругата ми бяхме на ъгъла на главния и на черния път, за да гледаме да не би детето да излезе. Те обиколиха карето, където се чуваше кашлянето. Не го откриха и тръгнаха по черния път навътре към полето. Ние със съпругата ми решихме да останем още малко там, където чухме кашлянето“, сподели младият мъж.

Полицай казал, че детето е болно и кашля. Това още повече го навело на мисълта, че наистина е чул детето. Когато полицаите влезли навътре към полето, със съпругата му чухме зов за помощ.

 

„Въпреки че впоследствие разбрахме, че детето не може да говори, сигурен съм, че ясно чухме „Помощ!“ като стенание. Тръгнах и на 10-15 метра навътре в този шубрак видях детето свито в една малка дупка до един храсталак с бодли. Беше се свило, много стресирано. Развиках се, за да ме чуят полицаите, които бяха тръгнали по черния път. Единият от тях се върна, клекна до него, даде му вода да пие, успокояваше го“.

 

Сподели, че детето е било облечено с камуфлажна блузка и черен клин, което още повече затруднявало търсенето.

Когато дошли останалите униформени, Любомир и съпругата му си тръгнали. Щастлив е, че е успял да помогне. Надява се, че детето е добре и ще се размине само със стреса от случилото се.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката на Дебора също се включи в протеста и благодари на всички за подкрепата
Next: Ахa дa я cмeням cтapaтa пepaлня… И cъceдкaтa пoд нac ми кaзa cтpaшeн тpик! Сeгa e кaтo нoвa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.