Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиче изпита зверска болка в корема и реши, че има апендицит, но когато в спешното я приеха, тя остана в шок от причината
  • Новини

Момиче изпита зверска болка в корема и реши, че има апендицит, но когато в спешното я приеха, тя остана в шок от причината

Иван Димитров Пешев януари 29, 2023
gashasfsdgf.png

Морган Лант от Колчестър, Англия, обичала шумните партита, забавлявала се с гаджето си и се наслаждавала с всички сили на живота. Един ден обаче съдбата й поднесла шокираща изненада, пише The Sun.

19-годишната тийнейджърка останала да пренощува в дома на приятеля си Том Кери.

Цяла нощ момичето не успяло да мигне заради зверски болки в стомаха.

Не изпускай тези оферти:

Морган взела обезболяващи с надеждата, че всичко ще отмине. Но положението не спирало да се влошава.

Изплашена, британката решила, че има апендицит и заедно с приятеля си отишла до най-близката болница.

20-годишната дъщеря на Алисън й каза, че е бременна, а само седмица след това бъдещата баба разбра нещо шокиращо (СНИМКИ)

Там ги чакала огромна изненада. Лекарите казали на Морган, че трябва да проверят дали не е бременна. 19-годишното момиче се изсмяло в отговор и заявило, че от 3 години взима противозачатъчни. Нямала и голям корем.

Медиците обаче настоявали, а след прегледа й съобщили, че не просто е бременна, а всеки момент ще роди.

Новината буквално шокирала младежите.

 

„Не можах да повярвам, че 9 месеца съм носила бебе, без да разбера нещо. Бях шокирана, а Том започна да плаче. Мислили сме за деца, но едва след като навършим 25.

Познавам го от 13-годишна, обичахме се… Бях щастлива, че той беше до мен в този момент“, разказва Морган.

 

10 часа по-късно на бял свят се появила дъщеря им Алая. Бебето било напълно здраво, а мама и татко, въпреки шока – много щастливи.

Наложило се двамата много бързо да се подготвят за новия си живот като родители, но това само укрепило връзката им.

 

„Когато акушерката я сложи в прегръдките ми, се влюбих безумно“, добавя 19-годишната британка.

„Хората казват, че сигурно съм знаела, че съм бременна, но, честно казано – нямах никаква представа“, казва още младото момиче.

Хана бе опустошена от новината, че страда от безплодие! 8 години след страшната вест обаче се случи истинско чудо и… (СНИМКИ)

Единственият сигнал, че нещо не е наред, били умората и болките в гърба, които Морган започнала да изпитва в началото на тази година.

„Бебето беше най-големият шок в живота ми, но и най-хубавото нещо“, споделя тийнейджърката.

Continue Reading

Previous: Опечалени отидоха да запалят свещ на гробищата, когато чуха вик за помощ, като че от отвъдното
Next: Приятелят ѝ загина нелепо, а когато ѝ позволиха да прибере вещите му, тя остана в шок от това, което откри в портфейла

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.