Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиче от Стара Загора разки голяма мръсна тайна за Георги с макетния нож
  • Новини

Момиче от Стара Загора разки голяма мръсна тайна за Георги с макетния нож

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
tastassdtsdtsd.png

Дари Овчарова от Стара Загора изрази реакцията си след зверството в Стара Загора.

Клипът е гледан стотици хиляди пъти.

Зад случаят прозира нещо повече от поредно битово престъпление.

Става въпрос за манталитет, който се толерира и се приема за нормален.

“Да, от Стара Загора съм. Знам че доста хора очакваха да изкоментирам темата. Да много добре знам за кого става въпрос и да определено имам какво да кажа.

Не мислех да го коментирам поради две причини, първата е, че в такъв покъртителен случай не мисля, че има две мнения по въпроса кое е редно и кое не.

Хората много обичат в такива ситуации всеки да си покаже богатия речник и да опише кое е редно и кое не без реално въобще да осъзнава, че реформа и промяна в нашата “ши..на държавица” няма как да има.

Ние само казваме на насилниците – давайте имате зелена светлина.

Защото един истински насилник в него не остава фрапантната гледка на момичето, а остават думите на момичето – 72 часа лека телесна повреда след такова престъпление.

Сега ще ви разкажа малко повече, защото този случай не е инцидентен случай в Стара Загора, а манталитет.

Манталитет, който години наред не се променя.

Сега ще кажете трябва да дадем гласност. Не, трябваше много отдавна да дадете гласност. Не да ми се трият клипчетата, когато разказвах какви изврашения стават в Стара Загора.

Не да се баннват хора, които искат да ви налеят нещо в мозъците.

Защо сега всички решиха да говорят.

Това е първият случай, за който разбирате вие, но далеч не е първият в историята на този комплексарски град.

Сюжетната линия от 2015 година не се е променила.

Снимки, остригване, побой и даже публично линчуване, защото в момента цяла България е на страната на момичето и се сетихте накрая кои са изродите.

Само да вмъкна, че сте супер лицемерни, защото вие сте също толкова големи изроди, колкото той.

Защото вие бяхте тези, които писаха в Мотикаря, разпространявахте голи снимки на момичета и тези момичета бяха пребивани и остригвани.

Само че тогава Цанов го нямаше и нашите медии отново мълчаха.

Знаете ли още колко момичета има?

Защо трябваше да се стига до тук, за да почне да се говори за това.

Всеки, който е бил в телеграм чат, който е писал в Мотикаря и е злепоставял жена и е казвал “Така й се пада” е наравно виновен с този човек да стигне до тук.

Изобщо не се учудвам, когато чух цялата история, защото е типично по старозагорски.

Нейни снимки са разпространявани публично.

Въпросното момче е едно от най-големите колекционери на интимни снимки на момичета в Стара Загора.

Всичко в тоя живот се връща.

Това е престъпление да изнудваш хора с компромати.

Само да ви припомня не бяхте ли вие тези, които се кефехте на такива мъже.

Отвсякъде се чуваше “Браво, брато. Нека всяка мърша си знае гьола. Смачкай я”

А кой ги създава тия изроди?

Ами ние жените, защото в Стара Загора там това ти е постижението на живота да си с охрана.

Там те са най-високо в пирамидата и ти си недостижима, ако гаджето ти е охрана.

Момичетата доброволно искат да си лягат с тях, за да влизат в дискотеките.

Айде, моля ви се.

И отсреща няма един мъж да му каже: “Това не е редно, брат. Не се постъпва така с една жена, ами се чува само: Давай брат, смачкай ги.”

Защото, драги мой, това е манталитетът, от който исках да избягам.

Сега вече виждате ли го нагледно?

Сега вече вярвате ли ми на думите, че може да си седиш на кафе и да ти дойде някой и да ти каже я ела бързо с мен до тоалетната.

Знаете ли колко пребити момичета имаше?

Знаете ли колко остригани имаше?

Знаете ли колко градски легенди имаше?

Никога няма да разберете, защото не са толкова фрапантни, но сами по себе си са отвратителни.

Това е гибелта на цяло едно поколение.

А защо сега всички косвени насилници, които години наред точно това вменяваха, че всички жени “са куци”, “всички не стават, трябва да се гаврим с тях”. “Да им покажем кой е силният пол” защо сега сте много праведни?

Сетихте се, че имате дъщери, майки, сетихте се от коя страна е законът, сетихте се, че това е неадекватно.

Защо сега драги?

Защо досега някой от вас не го написа в някоя телеграм група, примерно?

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С една шепа чистя фурната до блясък – мазнотията се разтваря пред очите ти, после само забърсваш
Next: Ново силно земетресение удари Турция и изплаши жителите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.