Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка
  • Новини

Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
grobobamsmbasmcsa.jpg

Когато става дума за тормоз над деца, сърцето се свива от болка. Но винаги има светлина в края на тунела – ние вярваме в нея. Нека днешната история бъде ярко потвърждение на това.

Майката на Митко почина преди по-малко от година. 8-годишното момче остана при втория си баща, тъй като не познаваше другите си роднини. Андрей имаше лошо отношение към детето, още докато съпругата му беше жива, смятайки го за тежест.

Кавгите, крясъците и постоянни критики се превърнаха в нещо обичайно за детето. Затвори се в себе си и не дружеше с никого. Пастрокът не позволяваше на доведения си син да се разхожда и да обикаля безцелно улиците.

Митко живееше в родното село на майка си, където вторият му баща го заведе след смъртта й. Андрей загуби работата си и потъна в дългове, така че трябваше да продаде апартамента на жена си в града.

Не изпускай тези оферти:

Сега те живееха в малка селска къща, където мъжът често си позволяваше да пие с приятелите си. През това време той заключваше момчето в стаята, за да не му пречи.

Но момчето отдавна свикна с това. Обикновено то излизаше от къщата през прозореца и отиваше на гроба на майка си. То й разказваше за случващото се през деня и колко му липсва. Говореше й за това, че вторият му баща не го обича и се страхува от него.

Веднъж, Митко срещна възрастна жена на гробището. Тя много приличаше на майка му и това заинтригува момчето.

Явно и тя беше дошла на гроба на почналата.

„Познавахте ли майка ми? Толкова много приличате на нея!”

Жената пое дълбоко дъх и отговори: „Митко, приличам на майка ти, защото тя е моя дъщеря. Аз съм твоята баба”!

Той не знаеше практически нищо за близките си. Спомни си само, че майка му никога не е искала да му разказва за миналото си.

Но се оказа, че тази история е много тъжна. Когато Митко бил на 2 години, майка му се влюбила в Андрей. Тя напуснала съпруга си и тръгнала с новия си любовник.

Бабата на момчето и чичо му се опитали да разубедят жената от такава необмислена постъпка. Но тя изгорила всички мостове и спряла да общува с роднините си. Не ги допускала и до сина си.

Той просто не знаеше, че има други роднини. Но веднага се довери на баба си.

„Аз и чичо ти много пъти се опитвахме да се свържем с теб, но Андрей не ни позволяваше. Разбрах, че единственото решение е агенцията за закрила на детето. Но това изисква някои предпоставки. Разкажи ми, вторият ти баща отнася ли се добре с теб”?

Момчето започна да плаче и баба му веднага разбра всичко. Жената разбра, че й предстоят много трудности. Срещата с внука й и ужасните му истории за втория му баща обаче й вдъхнаха увереност, че всичко ще се подреди.

Сблъсквали ли сте се с подобни проблеми?

Още интересни статии:

Житeл на амeриканския град Кливланд, Охайо, намeри два куфара с пари, които били скрити на тавана на къщата му, съобщава The Sun.

Той направил откритиeто, когато правeл рeмонт. Стар куфар бил скрит под eдин от дървeнитe панeли, облицовали тавана на мазeто. „Извадих го навън и сe обадих на жeна си“, спомня си той. „Вътрe имашe нeщо, но нe тeжко, като монeти или златни кюлчeта.

Куфарът съдържал списаниeто Cleveland Plain Dealer от 25 март 1951 г. и три ролки восъчна хартия с купища долари, издадeни прeз 1928-1934 г. Продължавайки рeмонта, мъжът намeрил втори куфар с пари. Общо пакeтът съдържал 45 хиляди долара.

„Ниe смe скучни хора и харчим всички допълнитeлни пари за ипотeчни плащания“, признава мъжът. Паритe, намeрeни на тавана, той планира да похарчи за това.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Точно 3 минути, 1 продукт и микровълновата светва като нова – чисти всичко загоряло и мазно без остатък
Next: Кoгaтo тaзи мaйкa пpиcтигнaлa в poдилнoтo никoй oт дoктopитe нe иcкaл дa я пoeмe- зa пъpви път виждaли пoдoбeн cлучaй

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.