Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момчето необяснимо боледувало всяка седмица. Когато разбрал причината, баща му побеснял
  • Новини

Момчето необяснимо боледувало всяка седмица. Когато разбрал причината, баща му побеснял

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
rqwrqwdsdsds.jpg

Тези, които имат поне едно дете в семейството си, добре знаят колко трудно се гледат деца. Родителите на малки деца винаги са потънали в домакинските задължения, които са безброй.

А често се случва бебето да расте болнаво, постоянно да киха, да има температура, поради което е непослушно и плаче силно. В такива случаи можете да забравите за силен и здрав (и наистина поне малко) сън за много години напред, докато детето придобие някакъв имунитет.

Героите на тази статия също са живели в режим на постоянни непрестанни заболявания.

Едно обикновено канадско семейство дълго не можело да разбере какво не е наред с детето им. Той бил болен буквално на всеки няколко седмици и лекарите не можели да посочат разумна причина.

Когато бащата на семейството разбрал каква е причината за заболяването на детето, той вдигнал голям скандал в цяла Канада! И можем да го разберем.

Канадското семейство се състарило с десет години през последната година. И то защото животът им се превърнал в кошмар: детето им боледувало от всичко. Първо стомаха, после червата, после тонзилит, бронхит, остри респираторни инфекции, повръщане, диария – и всичко това в кръг, без край и край, цяла година.

И най-важното, нямало видими причини за болежките. Лекарите не казали нищо разбираемо, като посочили, че е виновна слабата имунна система на бебето.

Този ужас продължил безкрайно до момента, в който изтощеният баща на семейството не решил, незнайно защо, да разгледа по-добре детските съдове, от които детето яде и пие.

Постепенно достигайки до специалната чашка, от която е невъзможно да се разлее вода (синът му много обичал да пие оттам), мъжът се опитал да отвори капака. Обаче не успял.

В крайна сметка бащата просто разполовил пластмасата. Вътре той заварил ужасна, отвратителна гледка: цял склад с отвратителна и зловонна плесен.

Цялото семейство било в шок. След като направили няколко снимки в близък план, те ги изпратили заедно с писмо с оплакване до компанията, която произвежда детските сервизи.

Отговорът дошъл веднага: мухълът в детската чаши бил по вина на самите родители: те, според тях, не са прочели добре инструкциите и са излели мляко, кисело мляко и сокове в нея.

Семейството било възмутено от такова грубо отношение, тъй като не били направили нищо подобно.

В социалните медии семейството се обърнало към другите млади бащи и майки, за да инспектират бебешките посуди на децата си. Оказало се, че стотици канадци в цялата страна имали същия проблем!

Случващото се се превърнало в малка епидемия: притеснени родители масово започнали да режат съдовете на децата на две, а небрежната производствена компания получила повече от три хиляди оплаквания от възмутени бащи и майки за няколко дни. Мнозина заплашили да ги съдят.

В резултат на това корпорацията признала, че е сгрешила и обещала да спре производството на тези чаши и бутилки.

Лекарите също казали, че „водата с мухъл“ е изключително опасна за бебетата: тя убива имунната система, трови тялото и води до много различни заболявания. Бъдте внимателни!

Нашата препоръка? Заложете на простички чаши и бутилки, които лесно се разглобяват и почистват, за да можете лесно да проверите за натрупване на мръсотия или плесен.

Ако използвате по-сложен механизъм, вероятно си струва да ги почистите дълбоко възможно най-скоро и може би да разглобите напълно чашата – дори само за да ви освободи от силния страх, причинен от гледането на тези снимки.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимавайте, защото на морето започнаха да свалят кожи с нова такса за гледка към морето
Next: Очевидци: Видяхме убиеца на Алексей Петров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.