Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момче мъртво за 20 минути, отваря очи и казва, че току-що е видял Исус, който му говори
  • Новини

Момче мъртво за 20 минути, отваря очи и казва, че току-що е видял Исус, който му говори

Иван Димитров Пешев април 7, 2023
detttastashasyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Историята на тийнейджър от Тексас е чудотворна. На седемнадесетия си рожден ден той колабира на футболно игрище. Това беше момент на паника за всички и животът на младежа висеше на косъм. Предстоеше обаче нещо невероятно.

В един обикновен ден през 2015 г. животът на Зак Клементс се промени безвъзвратно. Въпреки че е здраво дете без медицински проблеми, той получава инфаркт в P.E. клас в своето училище, Victory Life Academy.

Беше достатъчно дълго, за да настъпи тежко мозъчно увреждане и медицинският персонал беше готов да го обяви официално за смъртта. Бог обаче имаше други планове за Зак.
Тийнейджърът нямаше сърдечен ритъм в продължение на 20 минути

Медиците направиха CPR на Зак бързо и ефикасно, но ситуацията изглеждаше безнадеждна. Лекарите дори подготвили семейството за най-лошото, защото той нямал сърдечен ритъм 20 минути.

Екипът го транспортира с въздушна линейка до детската болница Кук във Форт Уърт. Очакваха Зак да покаже някои признаци на мозъчно увреждане — ако изобщо се събуди.
Той се събуди по чудо

За щастие, тийнейджърът се събуди три дни след травматичното изпитание, което неговият директор Гари Бей нарече „една от най-тежките [ситуации, които] е виждал.“

За изненада и облекчение на всички, Зак нямаше видими трайни последици. Семейството отпразнува добрата новина за доброто здраве на Зак, но той имаше нещо още по-важно да сподели.

Зак разкри, че инцидентът го е направил по-смирен и той е безкрайно щастлив, че е жив. Въпреки че сърцето му трябваше да бъде наблюдавано с дефибрилаторна жилетка, всичко си струваше за него.

Свръхестественото преживяване

Когато дойде в съзнание, Зак разкри, че е видял фигура, която бързо разпозна като Исус. Имаше дълга брада и ангели стояха в редица до него. Тийнейджърът си припомни незабравимото и свръхестествено преживяване:

„Отидох при него, а той сложи ръка на рамото ми и ми каза, че всичко ще бъде наред и да не се тревожа.

Моментът даде на Зак огромно спокойствие и увереност, че ще преживее изпитанието. Беше утешително и тийнейджърът нямаше търпение да сподели визията си.
Много хора поставиха под въпрос срещата

Естествено, опитът не беше добре приет от всички. Много хора разпитваха него и родителите му. Татко Били Клементс знаеше, че историята не е „човешки възможна“ за обяснение и сподели:

„Хора са ни казвали, че лъже или че сме му дали хапче преди училище онзи ден, за да изглежда, че е получил сърдечен арест. Хората могат да спорят с науката и логиката, но не могат да спорят с нечий личен опит. не мога да отнема това от Зак.“

Семейството упорства и записва как изпълненото с вяра момче споделя своята божествена среща, така че другите да могат да чуят за това и да бъдат насърчени.

Единственото по рода си преживяване доближава семейство Клементс до тяхната вяра. Майка Тереза Клементс добави: „Това е чудо – няма друга дума.“
Лекарите не можаха да го разберат

Лекарите до леглото на Зак през цялата му битка да остане жив бяха във възторг от здравето му. Те не можеха да повярват, че се е възстановил толкова бързо, като се има предвид тежестта на сърдечния му удар и неоспоримата истина, че е бил клинично мъртъв за 20 минути.

Щом дойде в съзнание, той познаваше всички и всичко около себе си. Тийнейджърът не само се събуди от изпитанието здрав, но се събуди и с новооткрити сили и повишена вяра.
Онлайн реакцията

Зак разкри, че инцидентът го е направил по-смирен и той е безкрайно щастлив, че е жив. Въпреки че сърцето му трябваше да бъде наблюдавано с дефибрилаторна жилетка, всичко си струваше за него.

Семейство Клементс беше благодарно за изливането на подкрепа от тяхната общност и непознати, които изпратиха добри пожелания и благодарствени съобщения на Зак за споделянето на това, което е преживял:

Историята на Зак показва силата на вярата и чудодейната природа на живота. Напомня ни, че винаги има надежда, дори и в най-мрачните ни моменти.

Преживяването сближи семейство Клементс и те са благодарни за втория шанс за живот, който Зак е получил.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Малко момче всеки ден посещава бездомен мъж с куче, но един ден вижда кучето тъжно и само
Next: Момче вижда огромна кутия на прага си в студа и чува силен вик отвътре

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.