Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момче празнува 4 години от сватбата си със 74-годишна: Ще те обичам до последния си дъх
  • Новини

Момче празнува 4 години от сватбата си със 74-годишна: Ще те обичам до последния си дъх

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
praznznauvavs.jpg

Тийнейджър, който се влюби в по-възрастна с 53 години жена, празнува четвърта годишнина от сватбата си с нея. Той се врече, че ще я обича завинаги.

Алмеда и Гари Хардуик се ожениха през 2015 г., две седмици след смъртта на сина на булката.

Тогава Гари е на 17 години и току-що се е разделил със 77-годишната си приятелка, а Алмеда е на 71.

4 години по-късно той – 21-годишен, и тя – 74, двамата са изключително щастливи и споделят топли кадри в инстаграм, на които показват близостта си.

Не изпускай тези оферти:

“Обещавам ти да те обичам безусловно и да те обсипвам с цялата си загриженост и отдаденост до последния си дъх”, споделя Гари навръх годишнината им от сватбата.

„Преди четири години на този ден, аз посветих сърцето и душата си на жената, която ги “краде” отново и отново всеки ден.

Докато не те срещнах, не знаех, че е възможно да обичаш някого толкова силно. Преживяхме възходи и падения заедно, които винаги преодолявахме – поглеждайки назад, това само ни направи по-силни. Заради теб се будя всяка сутрин и полагам всички усилия, за да постигнем целите и мечтите си. Караш ме да се гордея с теб всеки ден. Ти си най-силната жена, която познавам. Мотивираш ме докрай. Ти си невероятно красива отвътре и отвън. Ти не само си моята жена, но и най-добър приятел. Мога да кажа, че Бог ми е дал повече от това, за което мога да мечтая”, продължава в любовното си обяснение 21-годишният.

“Благодаря ти, че преобърна живота ми и ме превърна в това, което съм сега. Толкова съм благодарен за любовта ти всеки ден. Обичам те от все сърце, г-жо Хардуик”, пише още той.

Двойката, която за първи път прави секс през първата си брачна нощ, казва, че са невероятни любовници.

“Беше прекрасно, надмина и най-смелите ми мечти. Тя наистина е жена мечта и физическата част от отношенията ни няма как да бъде по-добра”, разкрива той в интервю за Fabulous Digital.

Алмеда и Гари се ожениха на церемония за едва 200 долара, която той организира само за 6 дни. След това брачната двойка заживя в къщата на булката, където е и един от внуците й – по-голям с 3 години от нейния съпруг.

“Не съм си търсила по-млад мъж, Гари просто се появи”, пояснява Алмеда.

За първи път момчето е привлечено от по-възрастен партньор, когато е на 8 и се влюбва в учителка. За срещата си със своята настояща съпруга споделя: “Тя беше превъзходна, с искрящи сини очи”.

Две седмици след първата им среща, Алмеда без колебание приема предложението на тогавашния тийнейджър и казва “Да”. Шест дни по-късно двамата се вричат във вечна любов, пише The Sun.

След сватбата Гари си татуира имената им на гърдите си.

“Алмеда е толкова млада по душа, че годините не ни притесняват и не го мислим. Просто знам, че Бог отговори на молитвите ми в деня, в който я срещнах”, коментира младежът.

“Бях омъжена 43 години, но сегашният ми брак е вихър. Гари е сродната ми душа”, признава 74-годишната жена. “Винаги си правим комплименти и се целуваме. Наслаждаваме се на връзката си”.

Източник: 24 часа

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дони проговори за голямото отслабване: Свалих 44 килограма
Next: Извънредна информация: Земетресение на територията на България

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.