Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мони от Ергенът: Хората ми благодарят, че са видели такъв пример
  • Новини

Мони от Ергенът: Хората ми благодарят, че са видели такъв пример

Иван Димитров Пешев март 12, 2023
mmmosgiasngasdakdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изпълнителката на ориенталски танци напусна риалити формата „Ергенът“ тази седмица заедно с Милица Гацева

Тази седмица още две дами напуснаха романтичното риалити „Ергенът“ – Милица Гацева и Мони Зенгинер. И двете са сред запомнящите се участнички във формата и гостуваха днес в предаването „Тази неделя“.

„Много хора ми пишат и ме спират по улицата. Благодарят ми, че са видели такъв пример по телевизията – на едно силиконово момиче, което в същото време е много добро, стойностно и интелигентно“, каза Мони, предава LADYZONE.

Тя уточни, че феновете ѝ не са от всички възрастови групи – от тийнейджъри до възрастни господа.

Милица сподели, че след участието в риалити формата е преосмислила живота си и е направила сериозни промени – преместила се е от Пловдив в София и е започнала нов бизнес.

„Мен също често ме спират почитатели. Казват ми, че изглеждам много по-различно на живо – че съм много по-красива на живо. За да усетят моята топлина, всеки фен го награждавам с прегръдка“, допълни тя.

Визитките на Милица и Мони
Милица Гацева е родом от град Бобов дол, но на 14-годишна възраст напуска родното си място, за да учи в Благоевград. Понастоящем живее в Пловдив, където работи като секретарка. Милица възприема себе си като „рядка порода жена“ – красива, интелигентна, работлива и борбена.

 

Гордее се с естествената си женственост и вътрешна красота. Мечтае за семейство – здраво и стабилно в истинския смисъл на думата. Милица се надява, че участието ѝ в „Ергенът“ е началото на истинската романтична приказка, която заслужава.

Мони Зенгинер е артистичният псевдоним на Симона Стоева от град Варна. Занимава се с ориенталски танци и се определя като най-добрата белиденс танцьорка в България.
Завършила е туризъм, а в момента учи второ висше образование.

 

Говори три езика – английски, немски и италиански. Мони винаги отстоява позициите си. Твърди, че интелигентният спор с аргументи ѝ доставя истинско удоволствие, но рядко успява да открие достоен опонент. Мони не прави компромиси, най-малко по отношение на мъжете. Има много ухажори, но до този момент никога не е обичала. Признава, че това, което я е привлякло в Евгени, е нестандартната му красота, а и се надява да е добър в ориенталските танци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 20 неща, които порасналите деца на 90-те няма да забравят за цял живот
Next: Българин в Полша отиде да си купи свинско и побесня, че е толкова евтино

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.