Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мостът над река Струма крие зловеща тайна, местните разказват
  • Новини

Мостът над река Струма крие зловеща тайна, местните разказват

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
rerqkrqwirqwrkkiwww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мостът над река Струма крие зловеща тайна.

Край село Невестино, област Кюстендил, се издига мост на над пет века, срещу който е издигната внушителна скулптора на млада жена, която носи в пазвата си ябълки.

Според местните паметника е на Струма невеста, млада жена, вградена в моста, за да бъде той здрав и да пребъде през вековете.

Невеста е била съпругата на най-малкия брат от тримата майстори, изградили моста.

Работата им обаче не вървяла, всичко, изградено през нощта, бивало отнесени от придошлите води на реката през нощта. Затова братята се разбрали да вградят в моста жената на един от тях. Разбрали се това да е онази невеста, която първа донесе на мъжа си ядене на другия ден.

Двамата по-големи братя обаче предупредили жените си да не идват и така единствено булката на майстор Мануил се появила на ранина при майсторите.

Така младата Струма невеста била вградена в моста. Младата жена дошла при мъжа си с детето им, затова местните разказват, че нощем все още се чува плача на майката, насила отделена от детето си.
“Демир

Вярва се, че ако младите майки нямат мляко, трябва да отидат до моста и да отчупят парче от него, с което да натърка гърдите си. След което млякото им тръгвало. Самият мост е наречен на Струма невеста – Кадин (Невестин) мост.

Построен е през 1470 година и към днешна дата е на цели 545 години. Дължината му е 100 метра и е построен по заповед на Исак паша, по време на управлението на султан Мехмед Втори.

В случая има някакво недоразумение, дали е вградена жива Струма невеста или само нейната сянка според легендата разказана в клипа. Легендата е предание, в което се съчетава истина и измислица.

Ако е била вградена жива, това си е истинско езическо човешко жертвоприношение на демоните. В такъв случай какво ни ползва като покръстен в християнството народ, ако се практикуват езически обичаи и човешки жертвоприношения.

Исус освобождава своите последователи от робството на греха и заблудите на езичеството, а освен това и им дава небесна светлина, като прогонва мрака на невежеството, човешките предания и на езичеството.

Четете Библията, в нея е истината и светлината идваща от Бога, разкриваща ни истините за живота и смъртта, с които можем да избегнем сатанинските заблуди и неверието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте колко пари струва къща в селата около София
Next: Географска карта от времето на Колумб поднесе на науката огромна изненада

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.